Рай на ниските заплати! Източноевропейци – роби в модни брандове

Benetton, Esprit, Armani, Dolce & Gabbanа, H&M - познавате ги, нали? Но знаете ли, че произвеждат стоките си във фабрики в Източна Европа, където заплащането и условията на труд са често под човешкото достойнство?

Разтърсващи разкрития от един сенчест свят: "Казах на началничката, че не мога да дишам край тази машина. Температурите във фабриката и бездруго са около 30 градуса, а когато работим с тази машина, става още по-горещо", разказва една жена, която изкарва прехраната си в текстилна фабрика в Сърбия.

Началничката изслушала оплакването ѝ, след което насочила вентилационната тръба на машината право в лицето ѝ и казала: "Това си е ваш проблем. На който не му изнася - да си тръгва. Навън има достатъчно хора, които чакат да заемат вашите места. Вратата е ей там!".

И още един потресаващ разказ: работничка описва как ръководството на фирмата ги накарало да съберат пари за апарат за мерене на кръвното налягане, за да могат сами да си помагат, когато някоя от жените изпадне в безсъзнание.

И двете работнички искат да останат анонимни. Същото важи и за всички останали жени, имали смелостта да споделят мъката си пред експертите от "Кампанията за чисто облекло" (CCC). Нищо чудно, че не желаят имената им да бъдат споменавани - всички те се опасяват да не загубят работното си място. Защото си е истински късмет да имаш работа в страна като Сърбия, където безработицата достига 16%, а сред младите хора - дори 30 на сто. Страна, в която добре платените служби в държавните институции се раздават само на хора с правилната партийна книжка, пише Дойче веле.

"Като роби"

Особено работничките в текстилната промишленост, която е предимно в ръцете на чуждестранни инвеститори, са изложени на нечовешки условия на труд и всевъзможен произвол - постоянно ги заплашват с уволнение, не им отпускат целия годишен отпуск, а понякога дори им забраняват да ходят до тоалетна.

"Работничките разказват, че ги третират като роботи, като роби, но не и като хора. Крещят им, унижават ги и ги подлагат на сексуален тормоз", свидетелства Бетина Музиолек, координаторка на CCC за Източна и Югоизточна Европа.

И всичко това заради едно работно място, което носи мизерни пари и безброй неплатени наднормени часове. Официалният екзистенц-минимум в Сърбия възлиза на 278 евро месечно, а едно четиричленно семейство се нуждае за оцеляването си от най-малко 652 евро. Работничките в текстилната промишленост получават средно по 202 евро на месец, а трудещите се в кожената и в обувната промишленост - по 227 евро. Този отрасъл дава хляб на близо 100 000 души в Сърбия, което представлява около 8 процента от всички трудещи се в страната.

"Рай на ниските заплати"

При това Сърбия не е някакво изключение. „За глобалните играчи на пазара на модата страните от Източна и Югоизточна Европа са истински рай на ниските заплати", констатират експертите от ССС в свой доклад по темата и споменават известни фирми като Benetton, Esprit, GEOX, Armani, Calzedonia, Dolce & Gabbana и H&M. Дори луксозни марки като Louis Vuitton, Prada и Versace произвеждат стоките си във фабрики с ниско заплащане.

Много от споменатите фирми използват етикета "Made in Europe" или "Made in EU", с което внушават на потребителите, че им предлагат стоки, произведени при съвсем нормални условия на труда. Реалността обаче е съвсем различна. „Много от 1,7-те милиона работници в региона, които произвеждат облекла, живеят в мизерия", се казва в доклада на CCC.

"Понякога дори нямаме с какво да се храним", признава една работничка от Украйна, а неин колега от Унгария казва: "Заплатите ни стигат само колкото да си платим тока, водата и парното".

Подобни несправедливости са възможни само там, където липсва синдикална защита на труда. „Никой не защитава ефективно интересите на работниците", казва Бетина Музиолек от ССС. Към това се добавя и фактът, че правителствата в региона пряко или косвено субсидират чуждестранните фирми. В Сърбия например чуждите концерни не само могат да разчитат на сериозно финансово подпомагане, но и получават парцели земя на нереално ниски цени или дори напълно безплатно. Освен това могат да разчитат и на данъчни облекчения.

"Раннокапиталистически условия"

"Това е нещо като надбягване в грешната посока", казва Стефан Алексич, един от авторите на доклада.

"Сърбия не е единствената бедна страна в региона - и всички те се борят за едни и същи инвестиции. Така ставаме свидетели на една конкурентна битка, при която въпросните страни се надпреварват коя от тях ще предложи на чуждестранните инвеститори по-добри условия за евтино производство", казва още експертът и добавя: "Така държавата на практика сама финансира икономическата си изостаналост".

Въпреки това "Кампанията за чисто облекло" не призовава към бойкот на въпросните фирми. "Всички работнички, с които разговаряме, ни казват, че имат нужда от тези доходи. Но е пределно ясно, че нещо трябва да се промени: тези хора трябва да получават прилични заплати, а условията на труд трябва да бъдат пригодени към европейските стандарти", казва Бетина Музиолек, но добавя, че пътят дотам е дълъг и труден: "На първо място трябва да бъдат подсилени позициите на синдикатите. Тези раннокапиталистически условия са направо потресаващи".