Президентският пост в Китай – Си укрепва властта си

Предложението на управляващата Китайска комунистическа партия за премахване на ограничението върху президентските мандати преобръща тридесетгодишните усилия за ограничаване на срока, за който най-висшите лидери могат да заемат поста и подготвя почвата партийният генерален секретар Си Цзинпин да остане държавен глава за неопределено време.

Си се приближава към края на своя първи петгодишен мандат като президент и е на път да бъде назначен за втори мандат на годишната сесия на послушния парламент, която започва на 5 март. Предложението за премахване на ограничението върху мандатите, обявено вчера от държавните медии, със сигурност ще бъде одобрено на тази сесия.

Нека да хвърлим поглед към историята на президентската власт в Китайската народна република и възможните последици от решението да се позволи на Си да остане държавен глава за много години напред, пише Кристофър Бодин от Асошиейтед прес.

Мао получава властта от партията и военните постове

Мао Цзедун беше първият "държавен председател" на КНР - официалното име на поста, заеман от президента, но запази върховната власт чрез двойните си роли на председател на партията и главнокомандващ на въоръжените сили. През следващите десетилетия той отстрани всички възможни претенденти и същевременно продължи древната имперска традиция да властва неограничено до смъртта си през 1976 г.

В разгара на хаотичната Културна революция на Мао през 1966-1976 г. президентският пост стоеше незает, след което беше официално напълно премахнат през 1975 г. Съпроводените с насилие крайности на това десетилетие, когато верни партийни кадри бяха жестоко наказвани наред с представители на интелигенцията и бившите земевладелци, настрои много китайци против идеята за подобна на култ преданост към един единствен лидер. Когато тя приключи, постът на партиен председател беше премахнат и държавните институции се съживиха след смъртта на Мао в опит да се избегне нов период на еднолично управление.

Дън възстановява президентството като церемониален пост

След като се утвърди като "върховен водач" на Китай в края на 70-те години на 20 век, Дън Сяопин продължи прецедента на Мао да упражнява истинска власт като главнокомандващ на въоръжените сили. Дън обаче възстанови предимно церемониалния президентски пост при радикалните конституционни реформи през 1982 г., но същевременно строго го ограничи до два мандата.

Въпреки че Дън неоспоримо запази контрола, властта се разпредели между повече хора през втората половина на 80-те години на 20 век. Това положение достигна критична точка при кървавото смазване на продемократичните протести през 1989 г. на пекинския площад "Тянанмън", след които отново се появи тенденция за съсредоточаване на властта в ръцете на един-единствен човек въпреки страховете от нова диктатура като тази на Мао.

Цзян и Ху придават по-голяма важност на поста

Цзян Цзъмин добави президентството към своите титли на лидер на партията и главнокомандващ на армията през 1993 г. и заемаше тази длъжност до 2003 г. Цзян значително засили важността на президентството с чести пътувания в чужбина, като същевременно приемаше световни лидери и беше домакин на международни срещи у дома.

В края на неговото управление беше поставен крехък прецедент, при който се очакваше най-висшият лидер да оглавява партията само два мандата, без за тази длъжност да има ограничение на мандатите, наред с максималните два мандата като президент. Приемникът на Цзян - Ху Цзинтао - наследи тази традиция, като предаде своя партиен пост на Си през 2012 г. и президентството през 2013 г.

Си засилва глобалния статут на Китай и своя собствен

64-годишният Си, който е най-могъщият китайски лидер след Мао, използва президентството главно, за да разшири присъствието на Китай на глобалната сцена, като същевременно си изгражда образ на водещ световен лидер. Неговите пътувания в чужбина включват значима поява на форума в Давос миналата година, където той се опита да се представи като защитник на свободната търговия. У дома обаче Си притежава власт главно като ръководител на партията и въоръжените сили, като в същото време укрепва властта си, поемайки необичайно широк кръг от политически, икономически и други функции.

Най-силният знак за намеренията на Си се появи миналата година, когато той наруши традицията и не предложи очевиден свой приемник на свиквания два пъти на десетилетие национален конгрес на партията. Той отхвърля колективното ръководство от миналите две десетилетия, най-вече като свежда поста на премиера от надзорник на икономиката до прост изпълнител на неговата програма.

Смята се, че допълнителните мандати носят стабилност и политически риск

Като дава възможност на Си да остане на президентския пост след 2023 г., партията изпраща силно послание, че ще се придържа към виждането на Си за превръщане на Китай в напълно развита модерна държава до 2050 г. под твърдото ръководство на партията. Това слага край на всякаква представа за демократична реформа и същевременно показва на САЩ и други страни, че Китай няма да се разколебае в стремежа си за регионално господство по начин, който сериозно оспорва либералния западен политически ред след Втората световна война.

Това обаче също така подкопава заявените от партията цели за институционализиране на властта и засилване на върховенството на закона, казват експерти. "Той е господстващ лидер, който се обгражда с верни помощници в дълбоко ленинистка политическа система, известна с това, че не казва истината за властта", заяви бившият висш съветник за Азия в Белия дом Еван Медейрос, който сега работи в "Юрейша груп".

Засега Си се радва на липсата на сериозни съперници, но бъдещите му позиции може до голяма степен да зависят от това как ще се справи с огромния държавен дълг на Китай, реформите на социалната система, забавения растеж и предизвикателствата за превръщането на Китай във водеща сила на световната сцена.

/БТА/