Нагли апаши крадат пътни знаци, вървели по 5 лв. за скрап

Табели за над 3 млн. лева се крадат годишно от пътищата и улиците у нас. Само по републиканските шосета загубите са за поне 1,5 млн. лева, сочат данни от Агенция "Пътна инфраструктура“. Останалите липси са от общините, които отговарят и плащат за пътните знаци в населените места.

Според обобщената статистика, с която на която се позовава "Монитор“, най-често изчезват табели за предимство и край на пътя с предимство, знак "Стоп“, както и табелите за изскачащи внезапно животни на пътя.

Причината е, че тези знаци най-често се поставят на по-обезлюдени места.

"На местата, където малък път през полето се включва в по-главен, винаги има знак, че колите по шосето отпред са с предимство и трябва да се пропуснат. Именно тези табели изчезват най-често, защото са на по-безлюдни места.

Понякога има и знак "Стоп“ ако пътят е "черен“ и също табелата се оказва много привлекателна за крадците“, обясниха застрахователи, на които им се налага да изплащат знаците, за да могат общините и АПИ да ги подменят.

"Повечето знаци са застраховани като част от пътната инфраструктура. Те са доста скъпи и не можем да си позволим да ги оставим на произвола на съдбата. Цените им започват от 155 лева за квадратен метър. Това са най-евтините. Повечето обаче се купуват от 456 лева за квадрат. Застраховаме и мантинелите, които тръгват от 47,20 лева за линеен метър и стигат до 274 лева“, обясниха служители на пътната агенция и общините.

Именно след изплатените застраховки станали ясни и загубите за държавата от липсващите знаци. Много сигнали стигнали и до полицията. От МВР установили, че липсващите табели се ползват по предназначение в зависимост от сезона. Ако е есента, то знаците се използват за печене на чушки.

"Стоп“-ът, които е от хубава и лека сплав, се слага върху огъня и след бързо обгаряне на боята започва да се носи аромат на печени пиперки.

Пролетно време пък табелите били откривани по обшивките на покриви, за да се спре течът, появил се през изминалата зима. Лятото, когато по селата няма много работа, пътните знаци ставали разменна монета в пунктовете за скрап.

За една табела спокойно се взимали пет лева.

Металните стойки пък служели като колове на дворни огради и дори за подпиране на лозници в късно лято, когато асмите са натежали от плод. В градовете най-често изчезвали знаците, които обозначават приближаването на пешеходна пътека.