България дава ?1,75 млн. помощ за Сирия

България ще предостави 1 748 805 евро като хуманитарна и финансова помощ за сирийските бежанци през 2018 година. Това стана ясно от завършилата снощи в Брюксел международна доноска конференция за Сирия. Към тази сума догодина ще бъдат добавени още 253 хил евро, личи от публикуваната от организаторите на форума - ЕС и ООН, информация.

Щедростта на България я поставя преди държави като Словения (€1,5 млн), Естония (€650 хил.), Словакия (€200хил.), Малта (€100 хил.) и Кипър (€90 хил.). Най-скромно се отчита Литва с 25 хил евро.

Германия пък ще бъде най-големият индивидуален донор с 829,5 млн. евро, следвана от Европейската комисия с €560 млн. и Великобритания - €514 млн. Кувейт, Катар и Саудитска Арабия дават най-много пари за Сирия от арабските държави - по 81 млн. евро.

Тазгодишното участие на България в различните фондове за сирийските бежанци е близо 850 000 евро по-малко пари в сравнение с рекордните €2,58 милиона, заявени за миналата година. Част от парите са предназначени за предоставяне на хуманитарна помощ, а друга за икономически проекти в страните, приютяващи най-много бежанци от Сирия - Турция, Йордания, Ливан, Египет и Ирак, съобщи Европейската комисия.

Международните донори обявиха, че са събрали заявки за общо 3,5 милиарда евро за хората, които са нуждаят от хуманитарна и финансова помощ в Сирия и в съседните страни. Това е много по-малко от очакваното от ООН, както и едва половината и от средствата, заявени миналата година, когато общата сума достигна €6,5 млрд. Една от причините е, че САЩ, които обичайно се отчитат с около 1 млрд. тази година, не направиха заявка за подпомагане на Сирия, като се позоваха на неприключила бюджетна процедура.

Зам.-генералният секретар на ООН по хуманитарните дейности Марк Лоукок заяви, че събраните пари са само “едно добро начало” и че световната организация ще трябва да направи избор кои проекти да съкрати, за да се вмести в бюджета на донорите. Изборът е между финансиране на сирийците, останали в родината си, където над 6 млн. души са прокудени от домовете си и подпомагането на страните с най-много бежанци Турция (3,5 млн.), Йордания (650 000) и Ливан (750 000). Въпреки това той добави, че “без конференции като тази, нещата щяха да са по-зле”.

Организаторите съобщиха, че не са успели да постигнат пробив за възобновяване на мирните преговори за бъдещето на Сирия, а първият дипломат на ЕС Федерика Могерини заяви, че то е предусловие Съюзът да започне да дава пари за реконструкция на страната, която е в гражданска война от 7 и половина години.

Според Могерини участващите в Брюкселския форум 85 делегации са се обединили около три въпроса - че конфликтът в Сирия няма военно решение, че мирните преговори трябва да се водят под егидата на ООН и че финансовото подпомагане на сирийските бежанци трябва да продължи.

Могерини призова Русия и Иран да се присъединят към усилията за подновяване на мирните преговори, за да се избегне “продължаващото разпарчетосване на Сирия”.

“Можеш да спечелиш битката, но не можеш да спечелиш бъдещето”, каза Могерини. “Военна победа може да бъде постигната. И после какво”, запита тя, добавяйки, че тя вероятно ще доведе до връщането на ДАЕШ, а международните донори ще откажат пари за възстановяването на страната.

Специалният пратеник на ООН за Сирия Стифан де Мистура определи като “добър знак”, че подкрепящи опозицията и режима в Дамаск са се събрали на форума, след като “миналата седмица бяхме на прага на голяма криза, избегната благодарение на зряло мислене”.

Според него е наложително всички страни в конфликта да се обединят срещу ДАЕШ, да бъде назначена конституционна комисия, която да започне работа по нов основен закон, както и да бъдат проведени избори.

Де Мистура заяви, че опитите на Русия да посредничи чрез процесите в Астана и Сочи са на път да се провалят, тъй като заявените намерения не се реализират. Той даде за пример освобождаването на затворниците и за издирване на безследно изчезналите лица.

Представители на сирийското правителство и на опозицията не бяха поканени на конференцията. Русия и Иран, които са основни поддръжници на Башар Асад изпратиха в Брюксел съответно посланик и министър на външните работи. Новият държавен секретар на САЩ Майк Помпео също не пристигна в Брюксел, тъй като официално още не е встъпил в длъжност.