Засилен трафик на подводници. Русия пак създава грижи на САЩ

Капитан Йон Гуднасон кротко се усмихва, спомняйки си за неочакваното обаждане на Вашингтон през май 2014 година. "Можем ли да дойдем утре?", попитали те. Оказало се, че американците отново искали да възстановят присъствието си на исландското военно летище Кефлавик - осем години след като се изтеглили оттам.

В годините на Студената война там е имало три хиляди американски военни. От Исландия САЩ искали да държат под око Съветския съюз. И най-вече съветските подводници в региона. След края на Студената война обаче американците преценили, че подобно нещо вече е излишно. През 2006 година те се изтеглили. Тогава било решено, че руските подводници вече не представляват заплаха, припомня Дойче веле.

Русия отново е активна в региона

Сега Исландия отново играе важна роля - както за САЩ, така и за НАТО. Миналата година американският Конгрес отпусна 14,4 млн. долара за връщането на американците във военната база Кефлавик. "Всички знаем защо. Руските военни отново са активни в региона. И то толкова много, колкото отдавна не са били", казва пред Дойче Веле исландският външен министър Гудлаугур Тор Тордарсон.

Агресивният военен подход на Русия от анексирането на Крим насам се забелязва и под вода - факт, който буди тревога в САЩ. Според Тордарсон, през 2014 година американците са използвали базата в Исландия за наблюдение на подводници общо 20 дни, а през 2017 година - общо 150 дни.

Северна Европа обаче придобива важно стратегическо значение не само за САЩ. "Скоро и НАТО ще съсредоточи повече сили в северната част на Атлантическия океан", добавя исландският първи дипломат.

Генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг потвърждава, че в Атлантическия океан има засилен трафик на подводници - както никога досега от края на Студената война насам. В тази връзка един от говорителите на НАТО дори определя подобряването на възможностите за борба с подводниците като върховен приоритет за пакта.

"Руският военноморски флот днес не е флотът от времето на Съветския съюз - той е значително по-малък, разполага с по-малко кораби и подводници. Но все пак те са много по-модерни и по-боеспособни от тези от годините на Студената война - могат например да изстрелват крилати ракети, както вече многократно са го правили край бреговете на Сирия", посочва директорът на мозъчния тръст "Трансатлантическа инициатива за сигурност" Магнус Норденман.

Дълго време това го можеха единствено САЩ и Великобритания, припомня експертът. Той се опасява, че възроденият руски подводен флот е в състояние да изстрелва крилати ракети с дълъг обсег на действие срещу цели в Северна Европа.

"Няма опасност за Исландия"

Притеснения изитва и Тор Магнусон, но от съвсем друго естество: исландският активист и многократен кандидат за президент се тревожи, че американското присъствие в Кефлавик може да доведе до военна ескалация с Русия. А военното летище превръща Исландия в потенциална мишена. Магнусон обвинява правителството в Рейкявик, че държи в тайна плановете по отношение на въпросната военна база.

Външният министър Тордарсон уверява, че няма опасност за Исландия. "Вярвам, че двустранното споразумение със САЩ и членството ни в НАТО са достатъчна гаранция за нашата сигурност", казва той. И добавя: "В един идеален свят изобщо не бихме имали нужда от никакви военни. Но днес не живеем в такъв (идеален) свят."