Могат ли корейците от Юга и Севера да са заедно? В Лондон – не съвсем!

Когато Ким Сон Джу преди десетина години избягал от Северна Корея, за да се установи в Лондон, той не мислел, че ще отново ще срещне същите различия - културни и социални, които разделят корейците от Юга и Севера на хиляди километри оттам.

"Повечето от приятелите ми са севернокорейци", каза той пред Франс прес чрез преводач в офиса на севернокорейски дисидентски вестник, разположен в квартал Ню Молдън (Югозападен Лондон).

Ким Сон Джу, служител в корейски супермаркет, от време на време се отбива тук да помага в свободното си време.

Когато разговаря с южнокорейци, то е само за "голф или Ню Молдън", разказва бившият електротехник. "Щом обаче заговорят за нашите преживявания, за живота ни, започваме трудно да се разбираме".

Днес в Сингапур се състоя историческа среща между американския президент Доналд Тръмп и севернокорейския лидер Ким Чен Ун. За да си дадем сметка обаче за пътя, който остава да бъде извървян преди евентуално обединение на двете Кореи, е достатъчно да чуем жителите на Ню Молдън.

"Ние сме отделни общности", признава Чое Джон Уа, бивш севернокорейски войник, баща на три деца, дошъл във Великобритания преди десетина години.

Когато дойдохме тук, "ни казаха, че това ще бъде нещо като симулация на обединението в умален вид", продължава той. "И ние се стараехме през всичките тези години. Канехме се взаимно на гости, произнасяха се речи. Но не се получи".

Уникално място в света

Ню Молдън приютява около 12 000 души, произхождащи от Южна Корея, привлечени в началото от близостта на посолството, което оттогава се е преместило, и от присъствието на бившата централа на "Самсунг" в Обединеното кралство.

През последното десетилетие към тях са се присъединили около 700 севернокорейски емигранти, които днес представляват една от най-големите севернокорейски диаспори в света.

"Ню Молдън е уникално място в света, където южнокорейци и севернокорейци могат да живеят заедно", подчертава Ха Дже Сон, местен общински съветник. "Но между нас има големи различия, дори в начина на говорене".

Ха признава: той се е страхувал, когато срещнал севернокореец за първи път. Случило се на една родителска среща, в училището на техните деца.

"Бяхме възпитавани в идеята, че трябва да се страхуваме от севернокорейците", казва той и споделя как бил шокиран да констатира, че фактически те си приличат в много отношения.

В квартала, където севернокорейците често заемат по-ниско платени работни места в сравнение с южнокорейците, срещата в Сингапур разделя мненията. Сред южнокорейците преобладава оптимизмът, докато севернокорейците "не са толкова ентусиазирани". "Не за пръв път режимът се опитва да постигне споразумение", подчертава Чое Джон Уа.

Един народ

За да заличат различията си, двете общности се опитват да изградят мостове. В един център за възрастни петнайсетина севернокорейци се събират с южнокорейци, за да практикуват различни традиционни дейности: танци, песни, готварство.

"Най-накрая започваме да се разбираме, да се смесваме", радва се президентът на центъра Сон Хуа Грифитс.

"В началото беше много трудно", спомня си 77-годишна севернокорейка, която избягала от глада в Северна Корея с дъщеря си преди десетина години.

Но днес атмосферата се е подобрила дотолкова, че тя е забравила кой е дошъл от Юга, а кой от Севера, казва жената, която предпочита да запази анонимност от страх да не би семейството й, останало в Северна Корея, да бъде тормозено.

"Ние наистина искаме срещата (в Сингапур) да мине добре и (Корея) да бъде обединена", казва тя:"Ние сме един народ, споделяме един език, една кръв".

Общинският съветник Ха, който някога се страхувал от севернокорейците, неотдавна се преборил да бъдат допуснати трима севернокорейски емигранти в административния съвет на една асоциация на жители.

"В близко бъдеще нашите деца и децата на севернокорейците ще станат приятели", иска му се да вярва той. "Те вече няма да мислят за различията. Те ще са изчезнали".

/БТА/