Футболните топки – в ръцете на едно бедно дете от Индия

София е клекнала в праха. Пред себе си е подредила ромбоидни кожени ивици, а в ръцете си държи една почти готова футболна топка. Момичето пробива твърдата кожа с две остри игли. 

"Получавам суровия материал и го съшивам. Понякога си наранявам пръстите, страшно боли", разказва детето от Северна Индия.

13 цента за топка

В повечето случаи София успява да изработи най-много две топки на ден. Ръчната изработка на футболни топки е трудна работа и отнема много време. На световния пазар една такава топка струва сто пъти повече, отколкото София получава за съшиването ѝ.

"Печеля по 10 рупии на топка, това са 13 евроцента. Моите братя и сестри също шият футболни топки", разказва момичето.

София е на 13 години. Откакто е на шест, тя клечи всеки ден пред колибата на своите родители в малко село в северната част на Индия - и шие топки, докато другите деца играят. Майка ѝ се срамува, че нейните синове и дъщери са принудени да работят като роби. 

"Имаме нужда от тяхната помощ. Иначе не можем да преживяваме. В сутрешните часове обаче те все пак могат да ходят на училище", обяснява жената.

Децата ѝ ходят на училище едва от две години. Навремето в селото пристигнал сътрудник на една помощна организация. 

"Изпрати децата си на училище. В Индия е задължително децата да ходят на училище", казал той. 

Родителите на София били много изненадани - за първи път чували, че учебните занятия са задължителни. Така София тръгнала на училище. А била вече на 11 години.

Оттогава насам детето работи до посред нощ. 

"Сутрин ходя на училище, а после шия. След това отивам в медресето и после пак шия", разказва София. 

Милиони деца в Индия имат сходна съдба - принудени са да работят, за да преживяват семействата им. Работят в текстилната индустрия, по кариерите, в мините.

В същото време индийското правителство съобщава, че през последните десет години броят на децата-работници е намалял наполовина - благодарение на законова уредба, която гарантира правото на достъп до образование за всяко дете, а и заради глобите, които властите налагат на работодатели, наемащи нелегално деца. Миналата година обаче индийският парламент внесе поправка в закона срещу детския труд. Аргументът: за да се облекчи ситуацията на най-бедните семейства в страната. Съгласно въпросната законова поправка, децата под 14 години имат право да подпомагат семействата си. За София това означава, че на практика работи легално, тъй като с труда си подпомага своите бедни родители.

Мечтата на София

София знае още отсега, че един ден иска да подсигури по-добър живот на собствените си деца. Мечтае да си намери добра работа, с която да печели достатъчно пари. 

"Искам да стана лекарка. А децата ми ще следват и няма да шият футболни топки", казва София. 

Без да подозира, че тази нейна мечта по всяка вероятност няма да се сбъдне.

Автор: Зилке Дитрих

Източник: "Дойче веле"