Има ли футболен бог? Когато за победата трябва още нещо...

Понякога за победата не са достатъчни само качествата на играчите, а трябва и голяма доза спортен късмет. Може би заради това много футболисти са суеверни и изпълняват определени ритуали. Дойче веле припомня най-куриозните от тях.

Известно е, че вярата премества планини. Дори и в индустриалната епоха това не се е променило. Така например много футболисти и техните треньори спазват специални ритуали, за да предизвикат щастието на своя страна. Включително и на това Световно първенство по футбол в Русия.

Треньорът на бразилския национален отбор Марио Загало, например, вярвал в магическата сила на числото 13, а бившият треньор на французите Раймон Доменек избирал играчите за квалификациите за Световното първенство през 2010 година в зависимост от зодиите. Той вярвал, че "скорпионите накрая се самоизяждат, а лъвовете правят глупости". Резултатът от неговата номинация бе ужасяващ: "петлите" спечелиха само една точка и отпаднаха още в предварителната фаза на първенството.

Легендарният треньор Карлос Билардо, който изведе Аржентина до световната титла през 1986 година, дълго време принуждавал футболистите да пътуват с такси за срещите на националния отбор, след като аржентинците спечелили един мач, до който се добрали с маршрутки, тъй като автобусът им спукал гума.

Френският защитник Лоран Блан пък винаги целувал плешивото теме на вратаря Фабиен Бартез, преди да излезе на терена. А Мануел Нойер задължително опипва страничните стълбове на вратата преди първия съдийски сигнал.

Дъвки и боксови крошета

Когато човек не спазва стриктно ритуалите, може и да пострада. Точно това се случва с Йохан Кройф. Починалият през 2016 година нападател е легенда в Холандия - но легенда със странни навици. Той първо удрял няколко крошета в корема на вратаря, след това излизал на терена и изплювал дъвката си в посока на противниковата врата. Кройф знаел колко странно изглеждало всичко това, както сам признал пред пресата, но само след този ритуал гениалният футболист можел да се настрои за победа. На финала за купата на УЕФА през 1969 година той забелязва в последния момент, че си е забравил дъвката, и... Милан побеждава Аякс с 4:1.

Проклятието на австралийците

Ето и още един пример, който показва, че футболните богове и техните помощници трябва да бъдат почитани: изгледите австралийският национален отбор да се класира за финалите на Световното първенство през 1970 година не били никак розови. Когато обаче отборът излиза да играе срещу Зимбабве в Мозамбик, футболистите изпращат един знахар, който проклина противника и заравя до вратата няколко кости. Магията помага и Австралия печели срещата с 3:1. Отборът обаче не плаща на знахаря обещаните 1000 паунда и той си отмъщава, като този път проклина австралийците.

След това в продължение на десетки години щастието сякаш отказва да споходи австралийския национален отбор. Докато дългогодишният капитан Джон Уорън не се връща в Мозамбик и моли за разваляне на магията. Старият знахар отдавна е сменен с нов, който казва на Джон Уорън да седне на терена, на който австралийците са победили Зимбабве през 1969 година. След това знахарят заклал една кокошка, разплискал кръвта ѝ по терена и каза на футболиста да си намаже лицето с пръст от терена. И става чудо: австралийският отбор се класира за Световното първенство през 2006 година. Не е известно, дали австралийците водят със себе си знахар и на това Световно първенство.

Плацебо или футболен бог?

Въпреки че магиите, молитвите и ритуалите не винаги водят до желания ефект, футболисти и треньори твърдо държат на тях. Психолозите твърдят, че тези ритуали предизвикват един вид плацебо-ефект. Който вярва в тях, преодолява съмненията в собствените си сили и страховете от евентуален провал.

Но суеверни са не само футболистите, а също и много от техните почитатели. Според една актуална анкета на института Forsa осем процента от германците вярват, че има футболен бог и преди мачове винаги носят някакъв талисман.