Какво става в ЦАР – от диамантите на диктатора до "Вагнер"?

В последния ден на юли бе съобщено за смъртта в Централноафриканската република (ЦАР) на трима руски журналисти - Орхан Джемал, Александър Расторгуев и Кирил Радченко. Журналистите са работели върху филм за руснаци, които обучават местни военни.

През последния половин век ЦАР преживя кървави междуособици, обвиняван в канибализъм "император" и няколко военни преврата. Досега никой не е успявал да наложи ред в най-неразвитата по оценки на ООН страна в света, нито французите, нито различните миротворчески мисии на ООН и на Африканския съюз, нито руските военни инструктори, пише Павел Борисов от руската редакция на Би Би Си.

Последното място

До 1960 г. ЦАР беше колония на Франция, а след получаването на независимост си остава една от най-бедните и слабонаселени африкански страни с изключително нестабилна политическа обстановка и продължаващ конфликт между християнски и мюсюлмански въоръжени групировки.

Страната е разположена между Чад, Камерун, Конго, Демократична република Конго, Судан и Южен Судан. Няма излаз на море, затова пък територията на държавата, оформена по времето на колониализма, е богата на полезни изкопаеми: злато, диаманти, кобалт, уран и петрол.

ЦАР води в много рейтинги на най-неблагополучните страни в света. През 2015 г. ООН я нарече най-неразвитата страна, а през 2017 г. ЦАР се оказа на последното място в рейтинга на МВФ по ниво на БВП на глава от населението.
Близо 70 процента от децата са неграмотни, а средната продължителност на живота е около 50 години. Местните власти на практика не контролират 80% от територията на страната. От 2013 г. се води безкраен конфликт, който доведе до това, че половината от населението на ЦАР - 2,3 милиона души, се нуждае от хуманитарна помощ. Положението се влоши още повече, когато към ЦАР тръгнаха бежанци от суданската провинция Дарфур, където проправителствени отряди тероризираха християнското население. ООН нарече глада и масовата гибел на хора в Дарфур най-голямата хуманитарна катастрофа на 21 век.

От Бокаса до Бозизе

Цялата съвременна история на ЦАР е свързана с преврати и опити на Франция и ООН чрез поддържане на едната или другата страна да наложи ред в страната.

Скоро след получаването на независимостта на власт в ЦАР дойде диктаторът Жан-Бедел Бокаса. Той беше началник на генералния щаб на страната при първия й президент Давид Дако, който му беше братовчед. Бокаса участва в заговор срещу Дако и в крайна сметка самият той дойде на власт, след това се обяви за пожизнен император, а страната нарече Централноафриканска империя. "Императорът" обичаше пищните церемонии и се вдъхновяваше от Наполеон Бонапарт.

Бокаса живееше нашироко, но страната, като и сега, оставаше крайно бедна. От една страна, диктаторът демонстративно скъса отношенията с Франция и прие исляма, за да угоди на либийския лидер Муамар Кадафи, а от друга, бе приятел с френски политици и им подаряваше диаманти.

През 1979 г. с участието на Франция Бокаса беше свален и се завърна в страната чак през 1986 г., но беше изправен пред съда. Освен всичко друго Бокаса бе обвиняван и в канибализъм - в хладилника на неговата резиденция бяха намерени части от човешки тела, но не успяха да го подведат под отговорност за това.

През 90-те години на 20 век след серия от военни преврати в ЦАР се установи относителен мир, а военните не бяха на власт до 2003 г. Тогава генерал Франсоа Бозизе организира военен преврат срещу губещото популярност правителство, а след това нееднократно побеждаваше на изборите за президента на страната.
През 2010 г. той реабилитира Бокаса.

През 2013 г. Бозизе бе принуден да напусне страната. По това време в ЦАР вече беше пламнал въоръжен конфликт между мюсюлманската групировка "Селека" и властите, а по-късно и с християнските въоръжени групировки. Поддръжниците на "Селека" накрая завзеха столицата - град Банги, и отстраниха режима на Бозизе.

Последва още една намеса на международните миротворци. За да се установи мир в страната, където по мнението на ООН имаше етнически прочиствания (срещу мюсюлманите) и се извършваха престъпления срещу човечеството, в ЦАР беше въведен международен контингент от повече от 10 000 миротворци.

Помагай, Русия!

Сега страната се ръководи от бившия премиер Фостен-Аршанж Туадера, когото смятат за неутрална фигура и за човек, който не е свързан нито с мюсюлманските бойци, нито с християнските групировки.

Именно той се обърна за помощ към Русия за възстановяване на реда. През октомври 2017 г. Туадера се срещна в Сочи с външния министър на Русия Сергей Лавров, а през март тази година Москва официално съобщи за решението си да окаже на ЦАР безвъзмездна военна помощ. Израз на това беше изпращането на близо 200 инструктори.

През май тази година Туадера дори пристигна на Петербургския икономически форум, където се срещна с руския президент Владимир Путин.

Руското интернет издание "Бел" (The Bell) съобщи в началото на юни 2018 г., позовавайки се на собствени източници, че в ЦАР работят военни инструктори на частната военна компания "Вагнер", която изданието свързва с близкия до Кремъл милиардер Евгений Пригожин.
 

/БТА/