Трябват ли й на Русия военни бази в Либия, до южните "меки части" на Европа?

Генерал Томас Уолдхозър, началник на Африканското командване на Въоръжените сили на САЩ (АФРИКОМ), обвини тези дни Русия, че се стреми да засили присъствието си в Либия. Москва развива отношения едновременно и с Файез Сарадж, оглавяващ подкрепяния от ООН Президентски съвет, и с главнокомандващия Либийската национална армия Халифа Хафтар, каза генералът и предупреди страните от НАТО за риска Русия да доближи южните граници на Европа.

Подобни изявления се правят със завидно постоянство и отдавна вече не носят нищо ново. От време на време в унисон с тях говорят и някои руски горещи глави, склонни към прости решения в стил кавалерийска атака и саблена сеч. Хора, искрено вярващи, че трябва да създадем в Либия руска военна база, както направихме преди време в Сирия. Според тях изпращането на руски войски в Либия ще спомогне да се сложи ред в страната, ще гарантира на либийците сигурност, а на Русия - "безвъзвратно и окончателно" завръщане на либийския оръжеен пазар и в петролногазовия сектор, пише Равил Мустафин, "Независимая газета".

На пръв поглед идеята за руска военна база в Либия изглежда доста примамлива. Защо пък да не си направим база близо до южните "меки части" на Европа, колкото да поохладим натовския плам, с който алиансът се промъкна досами западните граници на Русия? И кой би възразил, ако си възстановим загубите в размер на 10 милиарда долара, претърпени заради агресията срещу Либия през 2011 г.?

Но дали нещата наистина са толкова прости, няма ли негативите и разноските по създаване на базата да натежат повече от всички възможни, но не и безспорни плюсове?

Първо, няма начин да стане като в Сирия. Там влязохме по молба на мразеното от мнозина, но съвсем законно правителство на Башар Асад. В Либия няма нито централно правителство, нито единна държава.

Страната е фрагментирана. На територията на бивша Либия цари многовластие, сиреч на практика пълна липса на власт. Някои военнополитически групировки, поели контрола над доста обширни области, дори успели да сложат някакъв ред тук-таме или просто подкрепяни от ООН, полагат усилия да поддържат приятелство с нас - вярно са преценили видимо нарасналото през сирийската епопея влияние на Москва. Те обещават на Русия ред преференции в бъдеще срещу военна и политическа помощ за тях сега. Ние също гледаме да сме в спокойни отношения с тях, но същевременно спазваме принципа за равноотдалеченост, най-подходящ за сегашните условия в Либия.

Стига обаче Русия да получи от някоя групировка военна база и да изпрати там войски, веднага ще срещне рязко недоволство от страна на други либийци. Дружбата тутакси ще секне, може да получим в страната втори Афганистан, че и нещо по-лошо.

Неслучайно и западните страни, и арабските съюзници на едни или други либийски групировки се мъчат да не затъват твърде дълбоко в междулибийските спорове, не отварят дума да им се предоставят военни бази и естествено не участват директно в бойни сблъсъци. То се знае, сегиз-тогиз и "на дребно" - за прецизни удари по бойци от Ислямска държава или Ал Кайда, въпросните американци, французи или италианци са използвали и явно още използват в ограничен мащаб малки подразделения от авиацията или от специалните сили. Но без да споменават за големи военни бази и без да афишират своя спецназ. Който, дори да действа в Либия, го прави с малки сили и потайно.

Създадем ли военна база в Либия, напразно ще се надяваме на междулибийско помирение, не се очертава и "безвъзвратно и окончателно" завръщане в страната на руския петролен бизнес и военнопромишления комплекс. Изпращането не само на руски, но и на всякакви други войски ще предизвика нов етап в пълномащабната война и нови вълни на миграция в Европа. Либийците ще трябва сами да уговарят помирение. За жалост страната отдавна боледува от неспособност за споразумяване.

Второ, трябва добре да си представим каква реакция ще последва на Запад, а и в Ориента, включително в арабския свят, при подобна стъпка от страна на Москва. Освен обичайната за такива случаи истерия и порои от обвинения към Русия може да очакваме къде по-сериозни неприятности - от нови санкции до изостряне на отношенията с ред западни сили и техните сателити. Не са изключени дори провокации и влошаване на военната и политическата обстановка в региона. И без това сме в кръгова отбрана, струва ли си да затрудняваме бездруго сложното си положение, още повече че въпросът за база в Либия не е от критично значение за Москва. Можем като нищо да минем и без нея. Накрая, издръжката на една военна база изисква и доста средства.
 

/БТА/