Германия иска парче от доходоносния космически пазар

Изправена пред жестоката конкуренция на Китай, САЩ и дори на малкия Люксембург, Германия бърза да изготви нови закони и да привлече инвестиции, за да си осигури парче от нововъзникващия космически пазар, който би могъл да достигне 1 трилион долара годишно до 40-те години на века.

Усилията Германия да получи по-голяма роля в космоса се се правят на фона на стремежа на европейски, азиатски и американски компании да разчертаят границите в един активно развиващ се сегмент, който обещава договори за всичко - от проучвания до добив на полезни изкопаеми и космически ресурси.

Компаниите вероятно ще имат полза от всяко бъдещо увеличение на разходите в Германия, включително Airbus, който е съсобственик на производителя на европейските космически ракети Ariane, както и компанията от Бремен OHB.

Новият закон ще ограничи финансовите и законовите задължения на частните компании при инциденти в орбита, ще определи стандарти за космически операции и ще предложи стимули за нови проекти, посочи пред Ройтерс германското икономическо министерство.

Томас Ярцомбек, който отговаря за аерокосмическите въпроси към министерството, може да внесе законите в парламента по-късно тази година. Стъпката се прави в момент, когато компаниите и секторните асоциации настояват германските власти да създадат регулаторна рамка за доходоносния нов пазар, за да насърчат частните инвестиции.

Бием тревога, че Германия и Европа изостават в космоса спрямо Китай и САЩ, посочи Ройтерс Дирк Хоке, директорът, отговарящ за отбраната и космоса във френско-германската аерокосмическа група Airbus. "Намираме се в изключително важен момент да гарантираме, че оставаме в челните редици," допълни той.

Германия е двигателят на европейската икономика и четвъртата по големина икономика в света. Страната обаче се нарежда на седмо място по бюджет за космическа дейност през 2018 година с 1,1 милиарда долара, което е малко над половината сума, заделяна от Франция, според предварителните данни на парижката компания за проучвания Euroconsult.

Цифрата, като се изключат вноските по паневропейските програми, е съвсем малка спрямо заделяната от САЩ, които засега са водят по бюджет за тази сфера с близо 40 милиарда долара.

По ирония на съдбата американските космически амбиции могат да предложат спасение.

Хоке каза, че новата лунна програма Gateway, подкрепяна от американската космическа агенция НАСА, е предложила възможност на Германия и други в Европа да се стремят към ключова роля на пазара.

Според мен е изключително важно, че участваме като равноправни партньори и това ни ентусиазира да разработваме и изграждаме технологии за такава станция, каза той.

Програмата предвижда проектирането и разработването на малък космически кораб, който ще кръжи около Луната и ще служи като временен дом на космонавтите и като база за работа на лунната повърхност, а по-късно и за мисии до Марс. НАСА искаше да приключи изграждането на Gateway до 2026 година, но Вашингтон сега се стреми да изпрати отново хора на Луната до 2024 година, което може да ускори графика.

Още преди това Германия се сблъсква с изтичане на мозъци, тъй като компаниите по света търсят начини как да извлекат полезни изкопаеми от астероидите и вода от Луната през следващото десетилетие.

Някои компании вече обмислят да се преместят в Люксембург, който зае водеща позиция в сектора в Европа, като прие закони да ограничаване на задълженията и облекчаване на рестрикциите в добива на полезни изкопаеми. Освен това създаде инвестиционен фонд за проекти на стойност 100 милиона евро (112 милиона долара).

"Това е световен пазар. Имаме си клиенти и ще ги запазим, дори ако трябва да управляваме компанията от друго място," каза Валтер Балхаймер, главен изпълнителен директор на германския стартъп за малки сателити Orbital Systems, чиято централа е в Берлин.

"Германия е изпреварена отдавна, каза той. Но не е прекалено късно, ако са достатъчно смели и приемат ясна политика за Космоса (...) тогава все още ще можем да си вземем парчето от тортата, което би трябвало да имаме като водещ износител," допълни Балхаймер.

Двама други ръководители на малки космически компании казаха пред Ройтерс, че обмислят да напуснат страната.

Базов закон за космоса

Германия обаче не бездейства.

Отговарящият за космическите въпроси в германското икономическо министерство Ярцомбек работи с асоциации от сектора, компании и други експерти, за да бъдат изготвени космическите закони, които планира да внесе в парламента след септември.

"Стремим се към един компактен, основен закон, който е отворен към бъдещето," каза говорителка на Ярцомбек и на министерството на икономиката.
"Националният закон за космоса трябва да бъде съсредоточен преди всичко върху стимули и да даде възможност на германската космическа индустрия да играе по-голяма роля в случващото се в световен мащаб," допълни тя.

Берлин също така настоява ООН да определи стандарти за добива на полезни изкопаеми на Луната, астероидите и другите обекти в космоса.

САЩ приеха през 2015 година закон, който насърчава частните компании да развиват минна дейност отвъд Земята, а също така дава на фирмите си правото да претендират за ресурсите, които един ден биха могли да добиват от небесни тела.

Ярцомбек помогна да бъдат осигурени още 269 милиона евро в планираното финансиране за Европейската космическа агенция (ЕКА) за периода 2020-2023 година. Не се очаква обаче общото германско финансиране за космически проекти, включващо националните програми и програмите на ЕКА, да се повиши през този период. За 2019 година то е намалено до 1,57 милиарда евро.

ЕКА, която има 18 членове, отговаря за сътрудничеството в космическите проучвания, но отделните страни имат свои проучвания и интереси, финансирани извън бюджета на ЕКА.

Матиас Вахтер, аерокосмически експерт към Федерацията на германската индустрия, каза, че напредъкът в космическия сектор е от решаващо значение за бъдещите технологии като безпилотните автомобили.

"Германия изостава", каза той.

Плановете за разходи ще трябва да преодолеят нарастващия бюджетен натиск и икономическото забавяне. Германия отчита икономически растеж вече 10 години, но миналата година се размина на косъм с рецесията.

Високопоставени представители на Deutsche Bank, Munich Re и други компании се срещнаха в Берлин миналия месец, за да потърсят начини за финансиране и осигуряване на нови космически проекти.

Един от проблемите е консервативният подход на Германия в инвестирането и финансирането, когато предприемачите търсят капитал, казва Себастиан Щраубе, главен изпълнителен директор на компанията Interstellar Ventures.

Щраубе прави инвестиционен фонд на стойност 100 милиона евро, който ще финансира проекти. Той работи и с компании като железопътния оператор Deutsche Bahn, за да ги насърчи да подкрепят нови компании, които правят приложения, като се възползват от по-големия достъп до космоса чрез сателити в ниска околоземна орбита.

Битката SpaceX

Марко Фукс, главен изпълнителен директор на OHB, казва, че Германия се нуждае от по-голямо увеличение на националното космическо финансиране, за да покрива разходите за новаторски разработки на фона на все по-голямата конкуренция в света.

Компанията изпълни с Китай търговска мисия, която бе с частно финансиране, за извеждане в орбита около Луната през 2014 година, а тази година работи с Israel Aerospace Industries, за да предложи търговски доставки на товари до повърхността на Луната за ЕКА.

OHB е ключов играч в битката между новата европейска ракета-носител Ariane 6 и Falcon 9 на компанията на Илон Мъск SpaceX за пускането на първия от двата нови шпионски сателита на OHB, наречен Георг, за германската служба за външно разузнаване през 2022 година.

Договорът, който е на стойност десетки милиони долари, привлича политическото внимание, след като SpaceX и Ariane си размениха нападки за достъпа съответно до европейския и американския пазар, което може да е предзнаменование за трансатлантически търговски спор през идните години.

OHB и германското правителство се очаква да изберат победителя до края на 2020 година, като Фукс каза, че решението ще се основава на много фактори, включително пусковите дати и наличния бюджет.

"В крайна сметка винаги е въпрос на цена или на политическо решение," каза той.
 

/БТА/