От завода до магазина хлябът у нас поскъпва двойно

Шест вида хляб в търговската мрежа у нас са направени по Български държавен стандарт (БДС). Сертификатът доказва не само че са безопасни за консумация, но и гарантира качеството им. Това съобщи за "Монитор" председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите (НБСХС) Мариана Кукушева.

Утвърдените стандарти за производство на хляб влизат в сила още през 2011 г., като тогава сертификат получават едва три типа – бял, "Добруджа" и типов. От началото на тази година към тях се включват още ръженият, ръжено-пшеничният и пълнозърнестият хляб.

Макар да носят отличителен печат за качество, те се приготвят със съвсем обикновени съставки – брашно, квас или мая, сол и вода. Така след одобрението си от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) те потеглят към търговските вериги.

"Продажната  цена на хляба се определя от търговците", коментира Кукушева, като допълни, че у нас обикновено доставната му цена се придружава от 8-40% надценка, а потребителите доплащат и още 20% ДДС. Така от завода до магазина хлябът поскъпва с до 60%.

Според анализ на Организацията по прехрана и земеделие към ООН зърнените култури и храните, произведени от тях, ще поскъпнат в рамките на 30 на сто през тази година по цял свят.

Същото ще се наблюдава и на вътрешния ни пазар, тъй като цената на първичната суровина на хляба – брашното, а също и тази на пшеницата се определят от борсите, където те са се оскъпили значително. Специфичните транспортни разходи като тол таксите също затрудняват логистиката на печивото. Важна роля за сформирането на крайната цена на продукта играят още електроенергията и газът, като и двата компонента показват трайно увеличение за предстоящия зимен сезон.

Не на последно място трябва да се вземат предвид цените на опаковките и тези на петрола, които също започват да се покачват.

Освен поскъпване на суровината и готовия продукт, през тази година се очаква и затруден износ, който пък е вследствие на 30% спад на тазгодишната зърнена реколта.