Софтуерната ни индустрия с очакван ръст от над 20%

Тази година се очертава да бъде една от най-успешните за софтуерната индустрия, която е част от сектора на информационните и комуникационни технологии. Това каза Георги Брашнаров, член на консултативния съвет на БАСКОМ и CEO на "Немечек България"в предаването “Бизнес старт” в водещ Христо Николов.

По думите на госта последиците от пандемията и мерките са показали на света, че дигитализацията не е нещо пожелателно, а наложително.

“Основните изводи на успеха е, че колкото по-дигитализиран е един сектор или предприятие, толкова са по-големи шансовете да оцелее в подобни кризи и много бързо да се възвърне към растеж”, обясни гостът.

Гостът допълва, че почти няма сектор, който да не е предприел до някаква степен дигитализация, макар и доста ниска.

Всички сегменти на софтуерната индустрия се развиват доста бързо и добре. Българската софтуерна индустрия е основно експортно насочена към пазарите на Западна Европа и САЩ. А там възможностите, разбирането и изпреварващите инвестиции в дигитализацията са големи.

По думите му миналата година също е била до някаква степен успешна. "Но не я отчитаме с голям успех, защото пораснахме само с 10%. През последните 5 години растем средно с 17,6%. Това е спад от това, което сме свикнали като растеж."

Според него този спад и тази закъсняла вълна в момента се връщат обратно и с неофициално проучване, което е направил Георги Брашнаров сред много от колегите си в БАСКОМ, че те са над чертата от 30% ръст за полугодието.

Втората част на неговото непредставително проучване сочи, че до края на годината ръстът може да се задържи или да падне до 20-25%, което е нормално.

Но ако имахме възможност да запълним всички отворени места по проекти, ние сигурно щяхме да гледаме към 50% ръст. Сегашният растеж е обезпечен със сегашните ни високообразовани и високоуважавани таланти, но голямата бариера за високоскоростно развитие е липсата на кадри, каза той.

Относно внасянето на кадри от чужбина гостът сподели, че още от 2011 г. България е хармонизирала европейска директива за синя карта. “Хармонизирана е отлично, но на практика не работи.”

Времетраенето на издаване на една синя карта преди е била 9 месеца. Имали са напредък с част от предишното правителство да оптимизират процедурите и сроковете са били намалени на 3 и 6 месеци.

Примерът, който даде е, че Германия дава синя карта за 4 седмици.

Полша дори е по-бърза, споделя гостът. Отливът от украински програмисти по време на техните войни ги кара масово да заминат в Полша. Защото властите там нямат проблем да ги приемат, да започнат да работят и след това процедурно да им издадат документите.

Гостът допълни, че България не е особено добре разпознаваема като софтуерна страна за чужди инвеститори, но се надява това да се промени.

Повече за възможностите, които дава дигитализацията, може да гледате във видеото Bloomberg TV Bulgaria