Кадри показват как руски войници застрелнат невъоръжени украинци

Когато Леонид Пляц и неговият шеф са застреляни в гърба от руски войници, убийството беше заснето от камерите за видеонаблюдение с ясни и ужасни детайли. Кадрите, получени от BBC, сега се разследват от украинската прокуратура като предполагаемо военно престъпление.

BBC събира пълната последователност от събития, съпоставяйки това, което беше записано от множество камери за видеонаблюдение около обекта, със свидетелствата на хората, на които Леонид се обажда през този ден, както и на украинските доброволци, които се опитват да го спасят.

Руснаците пристигат в откраднат микробус, нарисуван със знака V, използван от руските сили и надпис Tank Spetsnaz с черна боя. Те носят руска военна униформа и се приближават с вдигнати оръжия, с пръсти на спусъка.

Леонид тръгва към войниците с вдигнати ръце, за да покаже, че е невъоръжен и не представлява заплаха.

Руснаците първоначално разговарят с него и шефа му през оградата. На кадрите няма аудио, но мъжете изглеждат спокойни, дори пушат. Тогава украинците се обръщат, а войниците уж се отдалечават.

Внезапно те се обръщат назад, приклекват и след това застрелват двамата мъже няколко пъти в гърбовете им.

Единият умира веднага, но по някакъв начин Леонид успява да се изправи на крака. Той дори завързва колана си около бедрото си, за да забави кръвта, след което се препъва към каютата си, където започва да вика за помощ.

Васил Подлевски говори с приятеля си два пъти в този ден, докато той кърви обилно. Леонид му казва, че войниците го уверили, че не убиват цивилни, след което започнали да стрелят по него.

"Попитах го: "Може ли поне да се превържеш?" А той ми отговори: "Вася, едвам допълзях тук. Всичко ме боли толкова много. Чувствам се много зле", спомня си обаждането Васил. "Така че му казах да се държи и започнах да се обаждам на териториалната отбрана.

Мъжете, на които той се обажда продаваха климатици преди войната.

Сега бойци-доброволци, Саша и Костя, показват видео, заснето на мобилните им телефони, на руски танкове, които се търкалят покрай техните позиции. Тяхната работа беше да изпращат информация в реално време за руските движения до военните позиции на Украйна по пътя.

Когато Леонид Пляц е ранен, те бяха натоварени да пресекат опасната магистрала Е40, за да се опитат да го спасят. И днес пътят е осеян с изгорели трупове на руски танкове, което напомня за интензивността на боевете.

Докато мъжът лежи окървавен, руските войски все още бяха на място.

От камерите за видеонаблюдение се вижда как се разхождат из стаите, крадат велосипеди и скутери, и обикалят кабинета на директора, пият от уискито му и ровят из шкафовете му.

Превъзхождани по брой и само леко въоръжени, Саша и Костя бяха принудени да чакат, въпреки че знаеха, че Леонид умира.

"Говорихме с него по телефона, опитахме се да го успокоим. Казахме му, всичко е наред. Всичко ще бъде наред. Ще оцелееш", казва Саша. "Казахме, че сме на път. Може би това му е помогнало. Може би. Но за съжаление, докато стигнахме, той беше мъртъв."

Дори когато взимат телата на двамата мъже, бойците-доброволци трябва да се прикрият, докато руски танк преминава покрай тях.

Има достатъчно доказателства срещу мъжете, отговорни за тези убийства. От BBC получават видео, пълно дори с най-малките подробности. Руският войник, за когото медията смята, че е един от убийците, се вижда ясно - лицето му е непокрито. Минава много време, преди приятелите му да разберат, че ги снимат и да разбият една от охранителните камери.

BBC показва кадрите на началника на полицията за Киевска област, а той казва, че телата на 37 цивилни, всички от които застреляни, са открити по пътя за столицата на Украйна, след като руските сили бяха отблъснати.

Прокуратурата потвърждава, че в момента разследва убийството на Леонид и колегата му като възможно военно престъпление: един от над 10 000 случая, които са регистрирали.

"Баща ми изобщо не беше военен. Беше пенсионер. Убиха 65-годишен. За какво?", пита дъщерята на Леонид, Юлия Андрощук.

Тя е в чужбина и дори още не е успяла да погребе баща си заради войната.

"Не съм толкова яростна, колкото съм изпълнена с мъка – и страх. Тези проклети руснаци са толкова извън контрол, че се страхувам какво могат да направят по-нататък", казва тя.

Юлия се надява някой ден отговорните да бъдат съдени. Засега тя иска хората да знаят какво точно се е случило с баща й и бруталността да спре.