Хари Кейн даде житейски урок, който всеки инфлуенсър трябва да чуе

Всичко започна в Instagram със "скромното хвалене" (от типа: "Толкова съм затрупан от всички тези възможности!"), а LinkedIn затвърди тенденцията с безкрайните възможности да споделите поредния успех - описан в 3000 знака, придружен от снимки и видеоклипове, и "одобрен" с емоджита на ръкопляскащи ръце. Лична трагедия се превръща в безценен житейски урок за B2B продажбите. Повече гледания означават повече контакти, а оттам - и успех, пишат от The Independent. Това е "икономиката на хваленето", глупчо!

Ако получиш повишение, но наоколо няма никой в ​​интернет, който да сложи "палец нагоре" и да напише "Напълно заслужено!", дали това изобщо се е случило?

За щастие, новият носител на "Златната топка" Хари Кейн не мисли така.

"Всичко е въпрос на път", заяви нападателят на Англия, докато стоеше на сцената, след като спечели едно от най-престижните индивидуални отличия във футбола. "За всяко момче или момиче, което иска да постигне мечтите си - с много труд, дори когато никой не те гледа, всичко е възможно."

Пътят на Кейн - по негов собствен избор - не беше праволинеен поход към славата

Като дете е отхвърлен от "Арсенал", в "Тотнъм" не постига незабавен успех, преминава през разочароващи периоди под наем, а дори след завръщането си в лондонския клуб не е твърд титуляр. Но той вярва в себе си, работи усърдно и тихо "зад кулисите", а когато през 2014 г. получава шанс да се докаже, отбелязва 21 гола във Висшата лига в рамките на един сезон.

"Трябваше да премина през трудните моменти. Имах много дълги периоди на премествания. Наложи се да се боря, за да стигна до върха, на който съм днес - надявам се, че това може да послужи и като вдъхновение за вас", сподели капитанът на Англия пред зрителите пред екраните, в момент, когато се наслаждаваше на своя бавен, стабилен и в крайна сметка - грандиозен успех.

Това е подход, който - макар социалните мрежи да ни карат да забравим за него - е подкрепен от науката.

"Изследванията ни казват това от десетилетия", споделя спортният психолог Тиа Прайър. "Дългосрочният успех рядко произтича от моментите, които хората виждат. Той идва от онази небляскава, повтаряща се работа, за която никой не ръкопляска: допълнителните тренировки за завършващ удар, възстановяването, часовете, прекарани в отстраняване на слабости, вместо в демонстриране на силни страни."

В психологията съществуват два вида мотивация: външна и вътрешна

Първата се движи от възнаграждения и признание, като например похвали. Тя работи в краткосрочен план, но е много крехка.

"Когато аплодисментите спрат или резултатите се влошат, мотивацията също изчезва", казва Прайър, описвайки този застой.

От друга страна, вътрешната мотивация - да правиш нещо, защото цениш труда си и искаш да се усъвършенстваш заради самия себе си - е много по-устойчива.

"Истинският напредък се случва именно тогава, когато никой не те гледа", казва тя. 

Експертът добавя, че това е подобно на стремежа към "фокус върху майсторството" (при който оценяваш себе си въз основа на собствения си прогрес), за разлика от "фокуса върху егото" (при който се сравняваш с другите).

"Хората, които се фокусират върху майсторството, обикновено са по-упорити, справят се по-добре с неуспехите и изпитват по-голямо удоволствие от това, което правят", обяснява тя.

Трудно е човек да не копнее за незабавно удовлетворение. Особено в дигиталния свят, където онези, които се стремят към успех, често биват насърчавани да "изграждат личен бранд" и да "празнуват победите си" пред погледите на всички - но усърдната работа "на заден план", без излишен шум, носи много повече ползи в дългосрочен план. Бъдете костенурката, а не заекът.

"Напълно подкрепям философията и нагласата на костенурката от психологическа гледна точка", казва д-р Кандис О’Нийл. "Значимият растеж и развитие често изискват време, търпение и способност да се издържи на периоди на несигурност или на моменти, в които изглежда, че липсва напредък. Това означава да осъзнаем, че времето ни дава възможност да размишляваме, да се учим, да се адаптираме и да осмисляме натрупания опит, както и че процесът на израстване невинаги е линеен. Възможно е да има периоди на бурен растеж и активност, редуващи се с периоди, в които сякаш нищо не се случва - но това съвсем не означава, че не вървим напред. Това важи за толкова много сфери от живота - било то професионално развитие, взаимоотношения, емоционално благополучие, възстановяване след трудни изпитания или лични стремежи. Постоянството, вярата в себе си и способността да полагаш усилия във времето са от огромно значение с течение на времето, като същевременно осъзнаваме, че личните ни пътища и обстоятелства неизбежно ще изглеждат по различен начин."

Прави впечатление, че в речта си при получаването на наградата Кейн спомена също своите съотборници, физиотерапевта си, треньорите и семейството си. В този смисъл Прайър подчертава, че докато показните публикации, целящи онлайн признание, нямат особено значение в периодите на усилен труд, оставащ извън светлината на прожекторите, то признанието от страна на хората около нас е от съществено значение.

"Да работиш усърдно, когато никой не те гледа, не означава да работиш сам", казва тя. „"илната мрежа от подкрепа е един от най-устойчивите защитни фактори, допринасящи за психологическата устойчивост. Да празнуваш напредъка си е здравословно. Проблемът възниква, когато самата публикация се превърне в цел - когато външното одобрение се превърне в "горивото", вместо самият труд. Хората, които действат бавно и методично, обикновено успяват да извървят целия път, защото мотивацията им не зависи от одобрението на публиката."

От спорта до поп музиката - подходът "бавно, но сигурно" преживява своя звезден миг

Това лято изпълнителката на песента "Midnight Sun" Зара Ларсон отхвърли предложението на звукозаписната си компания да бъде номинирана в категорията "Най-добър нов изпълнител" за наградите "Грами" през 2027 г.:

"Дори не искам това. Това би омаловажило 13-те години, през които съм била артист", казва тя по повод факта, че кариерата ѝ е "разцъфнала доста добре" през последната година и половина.

По подобен начин, Сабрина Карпентър - изпълнителката на хита "Espresso" - издава пет студийни албума, преди да оглави класацията Billboard Hot 100 за първи път. Междувременно Оливия Дийн, която това лято постави рекорд за най-дълго задържалия се на върха сингъл във Великобритания (с дуета "Rein Me In" със Сам Фендър), работи в музикалната индустрия повече от десетилетие, преди да получи широко признание.

"Мисля, че пътят към израстването е изпълнен с изпитания и трудности, със значими моменти на учене и развитие - всичко това изисква от нас да впрегнем собствената си воля, мотивация, постоянство и способност да се придвижваме напред", казва О’Нийл. "Има хора, които може би са по-психологически подготвени да приемат този процес и да се потопят в него, докато за други е по-трудно да играят в дългосрочен план. Може би става въпрос и за осъзнаването, че времето невинаги е нещо, което губим, а нещо, което можем да използваме в своя полза."