СЗО прогнозира: Недостиг на 10 млн. здравни работници до 2030 г.

Проблемът с недостига на здравни работници е известен през последните 20 години, заяви експерт от Световната здравна организация (СЗО), цитиран от Анадолската агенция. "Знаем какво трябва да се направи, за да се намали този недостиг", каза Рюдигер Креч, директор на отдела за промоция на здравето в СЗО.

Световният здравен орган наскоро прогнозира недостиг на 10 млн. здравни работници и специалисти по здравни грижи до 2030 г. въз основа на настоящите тенденции, като "най-остър недостиг" ще има в най-бедните страни.

"СЗО от доста години бие тревожния звънец, че сме изправени пред сериозен недостиг на здравни и социални работници", заяви Креч, като подчерта, че този проблем може да бъде преодолян с подкрепата на държавите членки.

Отбелязвайки, че СЗО има готови планове за действие на регионално и глобално равнище за това как да се справи с недостига на здравни работници, той каза, че въпреки всички тези усилия "държавите всъщност не предприемат необходимите стъпки, за да смекчат достатъчно този недостиг".

Има "много неща, които можем да направим", за да задържим хората в здравната система, като организираме условията за здравните работници, заплатите и кариерните възможности, особено за медицинските сестри, каза той.

"Днес виждаме, че светът е в смут", както е било при основаването на СЗО след Втората световна война, каза Креч. Светът е изправен не само пред пандемията от коронавирус, но същевременно и "огромна" климатична криза, социална криза и регионални войни, каза служителят на СЗО.

Преди коронавируса светът се сблъска с H5N1 (птичи грип), H1N1 (свински грип) и в някои региони със Зика (вирусно заболяване, пренасяно от комари) през това хилядолетие и СЗО предприе прегледи на това какво е било свършено правилно и какво не, особено след кризата с ебола, каза експертът.

"В СЗО получихме много критики след кризата с ебола през 2015 г.", уточни Креч. Според него много смъртни случаи от COVID е можело да бъдат предотвратени

По данни на СЗО от декември 2019 г. насам са регистрирани над 762 милиона случая на COVID-19 и над 6,89 милиона смъртни случая в най-малко 192 държави и региони.

"Можехме да съкратим времето на кризата (Ковид-19) с много и в крайна сметка можеше да имаме много по-малко смъртни случаи", само ако страните не "политизираха" реакцията си, изправени пред пандемията, сподели Креч.

Въпреки че държавите проявиха "абсолютна солидарност" при изследването и разработването на ваксините, солидарността се превърна в "благотворителност", когато се стигна до разпределянето на инжекциите.

Той каза, че след като ваксините са били предоставени, богатите държави са ги закупили в големи количества за своето население, а бедните държави са ги получили по-късно.

"Така че, тъй като за съжаление не реагирахме на тази пандемия по начина, по който би го направила една здравна система, а много държави членки политизираха пандемията, ние допуснахме много повече смъртни случаи", каза той.

Креч заяви, че вторият голям урок за здравните системи по целия свят е, че хората с хронични заболявания като рак, сърдечносъдови заболявания, респираторни заболявания или диабет не са получили здравните грижи, които е трябвало да получат по време на пандемията, което е довело до смъртност "много над" специфичните случаи на Ковид. "Нуждаем се не само от устойчиви здравни системи, но и от общества, които да могат по-добре да се справят със стреса върху системата при трудни ситуации", каза той. "Това е нещо, което според мен като свят трябва да научим по-добре". /БГНЕС