Как ще отвърнат Западът и Украйна на атаката на Русия в Керченския проток?

Прекият военноморски сблъсък на Русия с Украйна предизвика куп спекулации за евентуалната реакция на Запада. Възможно е и Киев освен въвеждането на военно положение да предприеме нови антируски мерки. Доколко може да са опасни поредните санкции срещу Москва и какъв ще е резултатът?

Очертават се два възможни сценария за икономическа реакция на Запада след сблъсъка край бреговете на Крим.

Най-тежкият изглежда така: Украйна и САЩ налагат нови - и най-сурови - санкции на Русия. Ще припомним, че независимо от скъсаните отдавна икономически връзки Русия и Украйна все още си взаимодействат в редица важни сфери, пише Олга Самофалова, "Взгляд".

Първо, в Украйна действат и досега "дъщери" на руски банки като Сбербанк, ВТБ и Проминвестбанк (част от Внешекономбанк). Какво правят там чак до днес - това е друг въпрос. Киев ги напъди, и то неведнъж: настояваше да бъдат продадени на други собственици, а тази есен дори запорира акциите на тези украински дъщерни клонове чрез Арбитражния съд в Хага - сякаш обезщетявайки донякъде украинския бизнес заради национализираните му активи в Крим. Според оценки от март 2017 г. активите на руските банки са възлизали на 3,6 милиарда долара.

Второ, през територията на Украйна се транзитира в Европа руски газ. Киев печели от процеса по няколко милиарда долара годишно. Освен това Украйна и сама се захранва със същия газ, като го прекупува от европейците. Накрая, Украйна активно купува от Русия атомно гориво за своите АЕЦ, както и петролни продукти (бензин и дизелово гориво) за транспорта.

Тъй че при най-твърдия сценарий Украйна може да прибере активите на руските банки, да свие транзита на газ в Европа и/или да спре покупките на руски горива.

С което обаче сериозно ще удари самата украинска икономика. Отчуждаването на руските "дъщери" ще отпъди още повече инвеститори от украинската икономика. А отказ от руските енергийни ресурси, особено през зимата, направо ще е самоубийство за Украйна. Да не говорим, че този ход ще подпомогне изгражданите днес "Турски поток" и "Северен поток-2" - Украйна ще затвърди титлата на несигурен газов транзитьор.

Без руските и беларуските петролни продукти бензинът и дизелът по украинските бензиностанции просто ще изчезнат - без тях пък ще спре цялата икономика (изобщо не споменаваме горивата за въоръжените сили). А без руското ядрено гориво ще спрат всички украински АЕЦ и страната ще остане без ток.

Украйна просто няма начин да удари Русия, без да пострада сериозно самата тя. Затова Киев няма да се реши на твърди санкции, ако иска украинската държава да не изчезне от картата.

Някои сили в САЩ обаче може да се възползват от инцидента край бреговете на Крим и да агитират за по-твърди санкции срещу Русия (засега нещата, знаем, са отложени за пролетта на 2019 г.). Може да очакваме по-специално забрана върху покупките на облигации от руския федерален заем (ОФЗ) и изключване на руската банкова система от системата за банкови разплащания СУИФТ (SWIFT).

Подобни санкции естествено ще нанесат огромни щети на руската икономика и на рублата. "Най-твърдият вариант ще влоши макроикономическите показатели на Руската федерация, ще оскъпи обслужването на текущия външен дълг, ще намали стойността на руските акции и ще поевтини рублата. За да успокои нещата, Централната банка на Русия (ЦБ) ще може само да вдига основната лихва", прогнозира Анна Кокорева, зам.-директор на аналитичния отдел в "Алпари".

Но има и по-меки оценки. "Изключването от СУИФТ се е обсъждало неведнъж, отдавна сме готови за това. Колкото до ограниченията на САЩ върху покупките на ОФЗ, ЦБ изчисли още преди година, че те не биха предизвикали проблеми от системно естество. Нещо повече, доходността им ще нарасне, а чужденците, притежаващи днес голям дял от ОФЗ, ще пострадат. Това е причината САЩ да не разглеждат подобен вариант", обяснява Тамара Касиянова, първи вицепрезидент на Руския клуб на финансовите директори.

Теоретично случаят може да предизвика и по-сериозни реакции - например експулсиране на всички дипломати, пълно спиране на търговията или на руско-американското сътрудничество в различни области. "Никой обаче няма да прави подобни стъпки, просто няма да е изгодно за никого. Камо ли пък заради някаква дребна провокация, слабозабележима на фона на всичко случило се между Украйна и Русия от четири години насам", смята Иван Андриевски, първи вицепрезидент на Руския съюз на инженерите.

Затова най-вероятно ще бъде осъществен вторият сценарий: Украйна и САЩ ще наложат на Русия нови санкции, но по-скоро символични. В санкционните списъци ще видим нови имена и компании, за които нещата ще станат по.трудни, и конфликтът ще приключи дотук.

Този сценарий ще засили временно нестабилността на фондовия и на валутния пазар в Руската федерация. Всъщност рублата и акциите вече обират негатива. Доларът се вдигна на 67 рубли, а еврото се затвърди над 76 рубли.

Междувременно петролът сорт Брент след петъчния срив поскъпва на 60,17 долара за барел. Но руската валута далеч не се срива силно - оттук личи, че пазарът не вярва засега в най-страшните прогнози.

"На фона на сблъсъка от неделя в Керченския проток щатският долар се вдига сутринта в понеделник с 0,5 рубли на валутния пазар на Московската борса, независимо че петролът поскъпва в рамките на 1,5 процента. Точно тази реакция явно е "цената" на допълнителните геополитически рискове, заложени в цените на активите", смята Тимур Нигматулин от "Откритие Брокер". По негови изчисления щатският долар струва днес с около 10-15 рубли по-скъпо, отколкото би могло без пролетните санкции срещу "Русал", есенния законопроект на Сената в САЩ и пакета на Белия дом.

Касиянова впрочем смята, че спадът на рублата ще е краткосрочен. "Рублата е устойчива към символични заплахи. В смисъл, че ще остане горе-долу както е сега - конфликтът отслаби курса с 60-80 копейки и всички са наясно, че пазарът реагира на заплахата нормално и рублата скоро ще си навакса", казва тя. 

/БТА/