"Русия напада украински кораби и международното право", гласи заглавието на редакционен коментар на "Ню Йорк таймс" за събитията в района на Керченския проток. Русия може да вика колкото иска за провокация, за политическа диверсия на украинския президент или за нещо друго, но нищо от това не променя факта, че тя няма законно основание да стреля по три украински кораба и да ги конфискува, пише вестникът.
Украйна и почти всички страни по света все още смятат Кримския полуостров и крайбрежните му води за украинска територия, а и все още е в сила договор от 2004 г. между Русия и Украйна, който определя Азовско море и Керченския проток като споделени териториални води. Сега Москва твърди, че в неделя трите украински кораба са навлезли в руски води, но това се базира на незаконната претенция към Крим, анексиран през 2014 г., отбелязва вестникът.
Още с откриването на новия мост през май т.г. руските власти установиха здрав контрол върху протока, а оттам и върху цялото Азовско море. Военни кораби спират и инспектират каргото на търговските кораби, плаващи за украинските пристанища Мариупол и Бердянск, което води до продължителни забавяния и големи щети на превозвачите и пристанищата, припомня "Ню Йорк таймс".
Каквито и да се причините за плаването на трите кораба към Керченския проток, Украйна има право на това. А руската реакция - да таранира, да обстрелва, да ранява, да пленява, да блокира преминаването - е опасна, арогантна и незаконна агресия, констатира изданието. Според него Русия, която здраво държи в хватката си Крим, поема риск с надеждата, че Западът няма да има куража да наложи още санкции или да отпусне военна помощ на Украйна.
Но тази пряка атака срещу украинските кораби не трябва да остане ненанаказана - САЩ и съюзниците им може да засилят икономическите санкции, да забранят на свои кораби да влизат в руски пристанища в Черно и Азовско море или да увеличат военната помощ за Киев. Всички тези действия носят риск, но и да не се прави нищо също е рисковано, заключава "Ню Йорк таймс".
Конфронтацията в Керченския проток е ярко напомняне за "недовършената работа" между Русия и Украйна, сочи в анализ лондонският "Гардиън". През последните месеци напрежението между двете страни расте - размяна на санкции, наближаващи избори, религиозно съперничество, непроверими нарушения на човешки права и необясними "терористични" бомбени нападения. Но основният проблем остава непроменен - кризата заради анексията на Крим, войната в Донбас и хроничното неумение на международната общност да намери решение.
Според вестника натискът върху Русия и Украйна да прекратят конфликта идва от две главни посоки - от САЩ и от Германия. Президентът Доналд Тръмп спорно твърди, че американските и европейските санкции срещу руски физически и юридически лица от 2014 г. трябва да бъдат облекчени и това съдържа признаване на анексията на Крим. Но на практика неговото правителство, Великобритания и НАТО продължават да подпомагат Киев. Например през юли т.г. Пентагонът обяви, че отпуска 200 милиона долара военна помощ на Украйна, с което тази американска помощ достигна един милиард долара от 2014 г. насам, отбеляза "Гардиън".
Вестникът цитира консултантската компания за оценка на политически риск "Юрейжа груп", че сблъсъкът в Керченския проток вероятно ще доведе до нови санкции срещу Русия.
Полският "Газета виборча" помества статия на бившия министър на отбраната на Полша Януш Онишкевич, според когото към Кремъл трябва да бъде пратен ясен сигнал, че при нужда Киев ще получи от Запада същата подкрепа, която е оказал на Израел през войната Йом Кипур от 1973 г. Авторът отбелязва, че след безкръвното, но незаконно заграбване на Крим и след период на интензивни боеве в Донбас с участието на руски войски ситуацията донякъде се е стабилизирала със спорадични нарушения на примирието в Източна Украйна, регистрирани от наблюдателите от ОССЕ. Може би изглеждаше, че заради тази относителна стабилност кризата не заслужава голямо внимание, но след засилването на конфликта в Азовско море личи, че Русия няма намерение да възприема положението като устойчиво. Сега тя се опитва да извърши поредното заграбване и да обяви Азовско море за своя акватория, пише в анализа на "Газета виборча".
(БТА)

Акция на седмицата: „Градус“ АД
Тим Кук похвали китайските партньори на Apple след критики от страна на Пекин
Шефът на VW: Преструктурирането на групата продължава
Гуверньорът на централната банка на Китай защити търговския излишък
Референдумът за съдебната реформа подлага на тест коалицията на Мелони
Мъск: Проектът за чипове между Tesla, SpaceX и xAI ще стартира в Тексас
Двама скиори загинаха при лавина в Италия
Малена Замфирова вече се изправя и е значително по-добре
САЩ и Украйна преговарят за край на войната с Русия на фона на нови атаки с жертви
Български учени откриха пробиотик срещу стрес и безсъние
Земетресение с магнитуд 6,2 в Тихия океан – има ли опасност от цунами?
ЦСКА ще мачка днес с всичките си звезди
Коко Гоф и Мира Андреева напред в Маями
Мачовете по телевизията днес, 22 март
Меншик продължава защитата на титлата си в Маями
Чудесна новина за Малена Замфирова!
"Червена мощ": ЦСКА не е бил толкова силен от 19 години
Лучник за Благовещение
Крем за мазане с пармезан
3 важни поверия за Благовещение
Седмична таро прогноза за 23 – 29 март
Нумерологична прогноза за 22 март
Таро карта за 22 март, неделя
Днес е Световния ден на водата: Какви са проблемите у нас?
Мика Зайкова: С 20 евро трудно ще помогнеш на човек със стара кола да си купува гориво
Днес и утре ни удрят силни магнтни бури
Ето къде няма вода във Варна днес
Костадинов в началото на предизборната кампания на "Възраждане": За нас властта не е самоцел
Над 120 шахматисти се събират във Варна днес
Руски учени разработват космическа оранжерия за мисии до Марс
Откриха потенциално обитаема планета, която разпалва надеждите за извънземен живот
Най-дълбоката точка на Средиземно море е затрупана с отпадъци
Китайски AI в орбита за пръв път управлява робот на Земята
Откритие: Преди 3,5 млрд. години земната кора се е движила шест пъти по-бързо от днес
НАСА планира драстично да увеличи броя на роботизираните мисии до Луната