"Русия напада украински кораби и международното право", гласи заглавието на редакционен коментар на "Ню Йорк таймс" за събитията в района на Керченския проток. Русия може да вика колкото иска за провокация, за политическа диверсия на украинския президент или за нещо друго, но нищо от това не променя факта, че тя няма законно основание да стреля по три украински кораба и да ги конфискува, пише вестникът.
Украйна и почти всички страни по света все още смятат Кримския полуостров и крайбрежните му води за украинска територия, а и все още е в сила договор от 2004 г. между Русия и Украйна, който определя Азовско море и Керченския проток като споделени териториални води. Сега Москва твърди, че в неделя трите украински кораба са навлезли в руски води, но това се базира на незаконната претенция към Крим, анексиран през 2014 г., отбелязва вестникът.
Още с откриването на новия мост през май т.г. руските власти установиха здрав контрол върху протока, а оттам и върху цялото Азовско море. Военни кораби спират и инспектират каргото на търговските кораби, плаващи за украинските пристанища Мариупол и Бердянск, което води до продължителни забавяния и големи щети на превозвачите и пристанищата, припомня "Ню Йорк таймс".
Каквито и да се причините за плаването на трите кораба към Керченския проток, Украйна има право на това. А руската реакция - да таранира, да обстрелва, да ранява, да пленява, да блокира преминаването - е опасна, арогантна и незаконна агресия, констатира изданието. Според него Русия, която здраво държи в хватката си Крим, поема риск с надеждата, че Западът няма да има куража да наложи още санкции или да отпусне военна помощ на Украйна.
Но тази пряка атака срещу украинските кораби не трябва да остане ненанаказана - САЩ и съюзниците им може да засилят икономическите санкции, да забранят на свои кораби да влизат в руски пристанища в Черно и Азовско море или да увеличат военната помощ за Киев. Всички тези действия носят риск, но и да не се прави нищо също е рисковано, заключава "Ню Йорк таймс".
Конфронтацията в Керченския проток е ярко напомняне за "недовършената работа" между Русия и Украйна, сочи в анализ лондонският "Гардиън". През последните месеци напрежението между двете страни расте - размяна на санкции, наближаващи избори, религиозно съперничество, непроверими нарушения на човешки права и необясними "терористични" бомбени нападения. Но основният проблем остава непроменен - кризата заради анексията на Крим, войната в Донбас и хроничното неумение на международната общност да намери решение.
Според вестника натискът върху Русия и Украйна да прекратят конфликта идва от две главни посоки - от САЩ и от Германия. Президентът Доналд Тръмп спорно твърди, че американските и европейските санкции срещу руски физически и юридически лица от 2014 г. трябва да бъдат облекчени и това съдържа признаване на анексията на Крим. Но на практика неговото правителство, Великобритания и НАТО продължават да подпомагат Киев. Например през юли т.г. Пентагонът обяви, че отпуска 200 милиона долара военна помощ на Украйна, с което тази американска помощ достигна един милиард долара от 2014 г. насам, отбеляза "Гардиън".
Вестникът цитира консултантската компания за оценка на политически риск "Юрейжа груп", че сблъсъкът в Керченския проток вероятно ще доведе до нови санкции срещу Русия.
Полският "Газета виборча" помества статия на бившия министър на отбраната на Полша Януш Онишкевич, според когото към Кремъл трябва да бъде пратен ясен сигнал, че при нужда Киев ще получи от Запада същата подкрепа, която е оказал на Израел през войната Йом Кипур от 1973 г. Авторът отбелязва, че след безкръвното, но незаконно заграбване на Крим и след период на интензивни боеве в Донбас с участието на руски войски ситуацията донякъде се е стабилизирала със спорадични нарушения на примирието в Източна Украйна, регистрирани от наблюдателите от ОССЕ. Може би изглеждаше, че заради тази относителна стабилност кризата не заслужава голямо внимание, но след засилването на конфликта в Азовско море личи, че Русия няма намерение да възприема положението като устойчиво. Сега тя се опитва да извърши поредното заграбване и да обяви Азовско море за своя акватория, пише в анализа на "Газета виборча".
(БТА)

ООН отчете най-много убити и ранени мирни жители за месец в Украйна от 2022 г. насам
Удвояването на периода за гражданство удари най-популярната програма "Златна виза" в Европа
Глобалните бюджети – възможност за по-добър контрол в българското здравеопазване
SpaceX притежава истински бизнес, който носи много пари
Стартът на търговията със SpaceX даде тласък на Wall Street в последния ден от седмицата
Кадър на деня за 12 юни
В "България сутрин" на 14 юни от 9:30 часа: Какво представлява атихифобията?
Рецепта за лесен бабин кекс с кисело мляко
Лекари в "Пирогов" се борят за живота на 14-годишно дете след инцидент с електрическа тротинетка
Ще подкрепи ли БСП Йотова, ако се кандидатира за президент?
Левски се отказва от Лукас Вентура? Бразилецът поиска заплата от 500 000 евро
Ботафого и Коринтианс следят Майкон, европейски клубове също искат защитника на Левски
Левски иска национа на България
ЦСКА получи нова оферта за Михаил Полендаков – „червените“ обмислят наем от Шефилд Юнайтед
Мачовете по телевизията днес, 13 юни
ЦСКА продава един от Питас и Годой, готви нов таран
Любовен хороскоп за 15 – 21 юни
Нумерологична прогноза за 13 юни
Мексиканска салца
Новолуние в Близнаци на 15 юни: Търсим радостта, но показваме и талантите си
Таро карта за 13 юни, събота
Дневен хороскоп за 13 юни, събота
Вятър и превалявания на много места днес
Огнеборците са реагирали на 58 сигнала през последното денонощие
Мачовете и спортът по ТВ днес (13 юни)
Виц на деня - 13 юни
Времето във Варна на 13 юни 2026
САЩ тръгна ударно с 4:1 над Парагвай
Учени дават обяснение на странен шум, който милиони хора по света чуват късно вечер
Опровергано: Пирамидата в Индонезия не е толкова стара, колкото се твърдеше
SpaceX излиза на борсата с най-голямото първично публично предлагане в историята
Астрономи са напът да разрешат мистерията на „малките червени точки“
Рядка акула-гоблин бе заснета на изумителна дълбочина в океана
Рекордна жега може да повтори катастрофата от 1877 г. и да погуби 4% от населението на Земята