В астрономически мащаб: Кражбите в руския космически сектор

Откраднати милиарди, чиновници в затвора и избягал в чужбина ръководител: руският космически сектор се характеризира с кражби на средства в астрономически размери, които слагат прът в амбициите за величие в космоса, които Русия отново започна да проявява.

От години страната се опитва да възстанови тази своя индустрия - източник на огромна гордост по съветско време и в която тя остава незаобиколим световен фактор. Секторът обаче бе съсипан след разпадането на СССР, а в последно време понесе няколко унизителни провала, пиши Франс прес.

Корупционните скандали обаче продължават да разтърсват руската космическа индустрия и оставят в сянката си анонсираните проекти за нови ракети или станции на Луната.

"Милиарди се крадат" в държавния конгломерат Роскосмос, който обединява компаниите в сектора, обобщи в средата на този месец ръководителят на Следствения комитет на Руската федерация Александър Бастрикин, цитиран от РИА Новости. Той съобщи, че разследвания се водят "от поне пет години и са далеч от приключване".

Нов епизод от този сериал: през април генералният директор на Научно-изследователския институт за космически технологии Юрий Яскин напусна Русия в посока европейска страна, откъдето подаде оставка, както съобщи вестник "Комерсант".

В неговото предприятие току-що била започнала финансова ревизия и той се опасявал, че ще бъдат открити злоупотреби, заявили източници на руския ежедневник.

Роскосмос потвърди пред Франс прес оставката на Яскин, чийто институт участва в разработването на руската глобална навигационна спътникова система ГЛОНАСС, която е проектирана да конкурира американската GPS. От космическата агенция не посочиха причини.

Провалени големи проекти

Злоупотребите засегнаха особено силно два важни проекта през последното десетилетие: ГЛОНАСС и строителството на нов космодрум, Восточний (Източният космодрум), в руския Далечен изток, замислен да замени Байконур, в Казахстан.

Освен това, почти всички основни компании в сектора, включително конструкторите на ракети "Хруничев" и "Прогрес", бяха засегнати от финансови скандали, водещи понякога до затворнически присъди за кражби в голям мащаб.

Сметната палата оцени различните финансови злоупотреби в Роскосмос през 2017 г. на 760 милиарда рубли (над 10 милиарда евро), което представлява близо 40 процента от нарушенията, открити във всички сектори на руската икономика.

Роскосмос редовно твърди, че сътрудничи на водените разследвания. "Изкореняването на корупцията е една от главните цели на ръководството", увериха от конгломерата пред Франс прес.

В средата на миналия месец президентът Владимир Путин призова за "постепенно решаване на очевидните проблеми, които спъват развитието на космическия сектор". "Цените и сроковете, набелязвани за реализирането на космически проекти, често са неоснователни", подчерта той.

Повече пари - повече корупция

Изправянето на космическия сектор на крака е въпрос на престиж за Кремъл. Тази индустрия символизира възстановената гордост на Русия и нейните възможности да бъде в първите редици на международната сцена, особено в контекста на новата Студена война със Съединените щати.

Съсипан през 90-те години на миналия месец, секторът се крепеше благодарение на търговски договори с чужбина. "Тогава обаче още имаше кадри на много високо професионално равнище и по-малко злополуки при изстрелвания", казва Виталий Егоров, автор на популярен блог за космоса, Зелената котка (zelenyikot.com).

Първият модул на Международната космическа станция (МКС) - Заря, бе произведен в Русия и изведен в откритото пространство през 1998 г. въпреки финансовите трудности.

Парадоксално, ситуацията се влоши в началото на този век, когато тези проблеми бяха решени. Притокът на държавни средства подхрани злоупотребите и напредъкът на космическите изследвания спря, твърдят експерти.

"Днес космическият сектор функционира на принципа: Дайте ни пари и ние ще изстреляме нещо. . . някой ден", обяснява Егоров.

Само МКС си остава твърдо "светъл лъч", но тя има по-скоро "политическа роля" за поддържане на международното сътрудничество и не допринася с нищо ново за научните изследвания, смята експертът.

Според анализатори генералният директор на Роскосмос Дмитрий Рогозин - бивш вицепремиер, известен с антизападната си реторика и назначен на поста преди година - има проблеми с решаването на проблемите в сектора.

Научните среди упрекват този журналист по образование, че не познава индустрията.

"Той би бил чудесен говорител на Роскосмос", казва с ирония Егоров, след което прави уговорката, че "дори Супермен не би успял да се справи с тази лавина от проблеми". 

/БТА/