За какво се готви Русия, трупайки толкова много пари и злато?

Почти незабелязано Русия натрупа огромен златен и паричен резерв. Човек би могъл да си помисли, че Путин се готви за война или някаква тежка криза. Какво се крие зад тези действия на Кремъл?

Когато чете макроикономически оценки за Русия, човек напоследък непрекъснато има натрапчивото усещане за дежавю. Същото важи и за последния доклад на Международния валутен фонд (МВФ). Икономиката на Руската федерация, както и досега, зависи от международните цени на енергоносителите. В доклада се казва, че тъкмо падането на тези цени през последните пет години е най-сериозната причина за спадането на руския БВП, се казва в материал на Константин Егерт в Дойче веле.

На второ място като фактор са западните санкции, макар че Русия в по-малка или по-голяма степен се е адаптирала към тях. Трети отрицателен фактор е недостигът на инвестиции, породен от факта, че правителството паркира в резервни фондове всички приходи от износа на нефт, надвишаващи 40 долара за барел. Експертите от МВФ смятат, че в резултат от всичко това за петте години между 2014 и 2018 БВП на страната е нараснал само с 2,5 процента. Ако ги нямаше санкциите, ръстът може би щеше да бъде 3,5%.

А ако можехме да изчистим всички изброени отрицателни фактори, ръстът щеше да достигне 6 процента, твърдят авторите на доклада. Според тях икономическият растеж може да се насърчи, ако се снижи държавната намеса, и се премахнат излишните регулации и проблемите в управлението.

Изводът, който може да се направи от всичко това, е: санкциите оказват ефект, структурни реформи не се провеждат, а държавните корпорации, които се ръководят от корумпирани приятели на Кремъл, са задушили под себе си всякаква икономическа активност в страната. Някои твърдят, че застоят в руската икономика вече е настъпил, но от МВФ все още смятат, че той тепърва се задава. На човек му се иска да ги попита: Ако това сегашното не е стагнация, то какво ли ще бъде, когато тя наистина настъпи?

Путин уж обеща, че ще влага пари в инфраструктурата, здравеопазването и образованието. Но след като 60 или 70 процента от БВП тъй или иначе са свързани с държавния сектор, всъщност става дума за местене на пари от единия джоб в другия. Това трупане на средства в държавния казан върви с мощни темпове.

Русия натрупа огромни златни резерви - факт, който според някои наблюдатели, дава ясно предимство на Русия в условията на изострящия се търговски конфликт между САЩ и Китай. Освен това Русия изплати дълговете си към МВФ и сега общият външен дълг на страната възлиза на по-малко от 500 милиарда долара. За сравнение: дългът на САЩ възлиза на 22 трилиона – 44 пъти повече.

Един известен анализатор на голяма западна инвестиционна банка, който се занимава с Русия, смята, че паричните запаси на руското правителство могат да достигнат три и дори повече процента от БВП: „Ако го погледнем от този ъгъл, Кремъл се държи така, сякаш се готви за война или за някаква голяма катастрофа," казва експертът. Звучи правдоподобно. Защото дори влошаващият се социален климат и спадащото доверие на избирателите не карат Путин да побърза с инвестициите в най-чувствителните за гражданите области.

Често чувам, че Путин, видите ли, бил любител на строгата финансова политика и на монетаризма и просто следвал инстинкта си да събира пари за черни дни – докато все още има пари. На всичкото отгоре държавните корпорации – тоест, две трети от руската икономика – са заплашени от нови американски санкции. На тях им трябва някаква спасителна жилетка. Всичко това е вярно, но все пак: по-рано Кремъл реагираше доста по-гъвкаво и щедро на всяко снижаване на популярността на Путин и неговата политика.

Както показателния удар срещу опозицията в Москва, така и споменатата финансова политика (в съчетание с вдигането на пенсионната възраст и на ДДС), според мен, са ясен признак, че Кремъл се готви за сътресения във властта.

В програмата сигурно влиза или дългосрочен военен сценарий, включващ анексирането на Беларус или присъединяването на сепаратистките „народни републики“ в Донбас (а може би и двете едновременно), или пък драматични промени в многострадалната конституция и превръщането на Путин във фактически пожизнен ръководител на Русия. За осъществяването на втория сценарий ще трябва върху хората да се излее дъжд от рубли, за да се подобри положението им. Лично аз повече вярвам в първия сценарий.

Но с това проблемите не приключват. Защото дори утре да стане чудо, дори да се смени режимът, а в Кремъл да влезе президент като Навални, Собол или Яшин, а в Държавната дума – най-добрите глави на Русия, всички те ще наследят именно тази икономика, при която десетки милиони граждани зависят от държавата и от нейните пари. Ще наследят и един държавен апарат, който не умее нищо друго, освен да раздава тези пари по заповед отгоре – или да ги краде.

Още не знаем дали Путин ще промени конституцията и дали ще започне нова война. Но, умишлено или не, той е циментирал такава система, в която всяка опозиция ще се замисли дали да я разбива или по-скоро да се договори с „бившите". Може би, поне отчасти, тъкмо на това разчитат и „най-добрите глави на Русия". Този път в кавички.

Константин Егерт е руски журналист и водещ на предаване по тв канал „Дождь". Той е автор на ежеседмична колонка за Дойче веле. Коментарът изразява личното мнение на автора, което може да не съвпада с мнението на Руската редакция и на Дойче веле като цяло.