Финландски концлагери и изтребването на славянското население в СССР

Снимка: Управлением ФСБ по республике Карелия/ РИА Новости

1 / 3

Руското издание РИА Новости реши да публикува документи, в които се описват действията в тези концлагери.

Точно на днешната дата - 24 октомври, но през 1941 година, е окупиран съветския град Петрозаводск. Новото управление на града е поето от финландските власти, които решили да създадат шест концлагера. В тях са били вкарвани единствено и само жители от славянския етнос – руснаци, украинци и беларуси.

"Безсмъртният полк" почете падналите в борбата с хитлерофашизма

През целия окупационен период - от 1941 до 1944 година, на територията на тогавашна  Карело-Финска ССР са били образувани 14 концлагера за „не финно-угорско население“. В началото на 1942 година в тях са били заключени 24 хиляди души или около 30 % от населението в окупираната зона.

По мнение на историци за всичките години на съществуването си през концлагерите са преминали 50 хиляди души. Около една трета от тях са умрели от глад. Това е било основното средство за унищожаване на населението – без оръжие, хората са били оставяни да умрат от глад и липса на медицинска помощ.

Клавдия Нюпиева разказва пред руското издание какво точно се е случвало в лагерите на смъртта. Клавдия е попаднала в концлагера заедно с майка си и петте си сестри. Тя много добре си спомня, че там са влизали хора по национален признак – славяни, и тези, които не са били съгласни с властта в окупираните територии.

„В началото ние живеехме в килер без прозорци. После ни дадоха стая без отопление и легла. Спяхме на пода. Аз и една от сестрите ми имахме само един чифт обувки, затова не можехме да излизаме често навън през зимата“, споделя  Нюпиева.

Охраната на концлагера е била изцяло от финландци, които били върнати от фронтовата линия на нещо като „почивка“.

„През 1943 година, когато бях на осем години, стреляха по мен. Бяхме гладни и решихме да прекосим бодливата тел, за да стигнем до едно грахово поле, нищо не намерихме и се върнахме обратно, когато един от пазачите ни забеляза. Започна да стреля веднага по нас, рани ме в бедрото. Никой не дойде да ни лекува, по някакво чудо раната ми не беше фатална и аз оцелях“, спомня си Клавдия Нюпиева.

Администрацията на концлагерите се оглавявала от началник и заместник – и двамата финландски военни. Имало е и коменданти, които говорели руски и фински език. За порядъка в лагерите се е следяло много стриктно, като ежедневно се е докладвало какво се случва, за да бъдат наказвани подобаващо нарушителите на вътрения режим.

Затворниците работили в местните заводи, възстановявали електростанциите, обслужвали военната полиция и военнослужещите. Старите селски дървени къщи били унищожавани и горени, а хубавите директно извозвани към Финландия.

Телесните наказания за непослушание били ежедневие. Всичко това породило и опити за бягство от концлагерите.

„За всеки един избягал от бараките се наказваха всички, които живеят там. Имаше изнасилвания от страна на финландците върху нашите момичета, 15-годишни майки не бяха необичайна гледка“, разказва още Клавдия.

Учените до този момент спорят колко точно са жертвите на финландските концлагери.

„Аз знам за повече от седем хиляди загробени души. Труповете в концлагера се извозваха два пъти в седмицата. Гробищните могили бяха с размер два на три метра, копаеха ги 12-годишни деца, които също като мен бяха вкарани в лагера“, завършва разказа си  Нюпиева.