-50 градуса по Целзий. Магадан: Градът, от който всички искат да си тръгнат

Като много млади хора в замръзналия Магадан на 5700 км от Москва на Динат Юр му е писнало да живее на място, където зимата продължава по 6 месеца, а средногодишната температура е под точката на замръзване.

"Наистина си мечтая да напусна това място. Нямам търпение", казва 29-годишният готвач Динат пред New york times. Той е роден и отраснал в град, който се гордее с това, че устоява на капризите на времето и съдбата.

В град като Магадан, където температурите падат под 50 градуса, той несъмнено е открил странно призвание - прави сладолед. В последната седмица на декември температурите в града паднаха до почти минус 50 градуса по Целзий, а Динат упорито смесва мляко, захар и малиново пюре, внос от Италия, за да създаде така лятно изглеждащия малинов сладолед.

Суров климат и по-сурови хора

Динат признава, че при температури от почти -50 творенията му не могат да бъдат наречени точно апетитни, защото много бързо се превръщат в просто ледени буци, но пък много хора обичали да стоят пред телевизора с малко сладолед.

Любовта на руснаците към сладоледа за много хора извън страната е любопитна. В крайна сметка, как човек може да се наслаждава на леден десерт, когато е заобграден от лед?

Особено популярна в Русия е една история, може би измислена, за една визита на Уинстън Чърчил в Москва пре ззимата на 1944 г. Тогава Чърчил видял от прозорците на колата си московчани да ядат сладолед и заявил "този народ никога няма да бъде завладян".

Все пак зимите в Москва по-скоро се въртят около температури от -10 градуса, така че Магадан е наистина по-сурово място.

Магадан от трудовите лагери от бягството на младите

Магадан все още носи клеймото на имиджа си от времената на Съветския съюз като отправната точка за още по-северните трудови лагери Колима, където десетки хиляди са екзекутирани, а още стотици хиляди са загинали от глад или болести.

Днес Магадан се опитва да се "ребрандира" като "Златното сърце на Русия", намек към богатите заложби на злато в близките планини.

Градът е построен на ледените брегове на Охотско море и е нещо като руската версия на канадския Даусън сити, създаден по поречието на река Клондайк в Канада по време на треската за злато. Само че руснаците не са се втурнали към Магадан, а по-скоро са изселени там.

Сега треската е да напуснат града, особено младите. Кметът на града Юри Гришин се опитва да забави тази тенденция. Той залага надежди на новостроящ се спортен комплекс, редица нови ресторанти и санирането на сгради в центъра.

От години насам населението на града се топи, но според кмета се е "стабилизирало" на около 91 000 души. Но все пак сред онези, които са избягали от града са и трите деца на кмета, едното от които живее в Москва.

Самият Юри Гришин не разбира това. Защо някой ще напусне Магадан и ще отиде в столицата, където "ще живее в малък апартамент и ще прекарва по 3 часа на ден в задръствания", пита се той.

Съвременният Магадан - микс от съветски стил и съвременно градоустройство

Като изключим климата и абсолютната липса на история, Магадан е не по-лош, и в някои аспекти много по-добр, от много провинциални руски градове. Има си панелните блокове, театър в типичния стил за времето си, площад, някога наречен "Ленин". Има три кина, два закрити басейна и един по-съвременен полъх с новата катедрала с позлатени кубета - знак за съвременното градоустройствено планиране в ерата на президента Владимир Путин.

Още един плюс, който почти навсякъде другаде по света е всъщност минус, е глобалното затопляне. Благодарение на него зимите тук са станали малко по-меки.

Но нищо от това не може да спре мечтите за бягство, дали чрез яденето на италиански сладолед, или пък блянът да се качиш на самолет. Според местни социолози Магадан страда от синдрома на отлагането на живота.
Местните не асоциират своите надежди и амбиции със сегашния си живот, а ги позиционират в неясен бъдещ момент.

"Хората смятат, че са тук за кратко и че ще живеят пълноценно щом напуснат", обяснява главният редактор на местния вестник "Весма днес" Андрей Гришан. 31-годишният Андрей и съпругата му също искат да избягат от Магадан в някакъв момент.

Град на животоподдържащи системи

С колапса на Съветския съюз е дошъл и колапсът на Магадан. През 1991 г. градът е имал население от 155 000 души, смес от родените тук - много от които потомци на дисиденти от лагерите, надзиратели или административни служители, а други са били новодошли, привлечени от по-високите заплати тук. "Северният бонус", субсидия, давана от СССР на всеки, който е достатъчно смел да живее и работи там, е правела градът по-привлекателен.

Крахът на СССР води и икономически срив за местните. Спирането на субсидиите кара заплатите да намаляват, а със затварянето на фабриките нещата стават по-зле. Някои икономически съветници в Москва дори са имали идея градът да бъде тотално закрит.

Владимир Путин обаче не е бил съгласен с тази идея, дори напротив. Той подчертава важността на опазването на отдалечените градове живи, без значение от цената. Несъмнено той взима предвид значението за сигурността, но и патриотичната гордост на пределите на Русия, както и икономическия потенциал. Ледовете край Магадан крият доста природни ресурси.

Правителството сега инвестира в ежедневни полети от и до Москва, строежът на нови пътища, нов спортен комплекс и високоскоростна интернет мрежа. От 2016 г. насам Москва предлага безплатна земя в Магадан и други слабо населени части на руския далечен изток. 400 души са се възползвали от офертата за магаданския район, но почти всички са местни, а не новодошли, каквито може би са били надеждите на Кремъл.

Магадан може и да е благословен с богати залежи на злато, сребро и други ресурси, но икономистите все пак спорят дали в крайна сметка си струва градът да бъде поддържан жив, вместо да се използва като транзитен център за работниците в мините.

Това обаче ще върне Магадан към предишната му роля, макар и без частта с трудовите лагери.

Дори и днес местните наричат останалата част на Русия като "континента", като символ на това колко изолиран е града. За да поддържа духа, общината е брандирала градския транспорт с непоколебимия слоган "Магадан беше, е, и ще бъде!". Не само песен, но и препратка към "Ленин живя, Ленин живее, Ленин ще живее".

Кметът се опитва да поддържа имиджа на града като на щастливо, цветно място за живот, макар и да е напускан от младите.

Според Динат Юр обаче това далеч не е така. Той всяко лято почива в Азия, далеч по-близо от Европа и останалата част от Русия. Но завръщането в Магадан е винаги изпитание.

"Всеки път като се върна тук и изпадам в дълбока депресия", казва сладоледаджията.