Противочумните центрове от СССР са тайният коз в битката с COVID-19

В едно далечно селце в Киргизстан преди няколко години тийнейджър убива мармот и съдира кожата му. Пет дни по-късно, родителите му отнасят момчето в безсъзнание и с висока температура, в местната болница. Там той умира от бубонна чума.

Като блуждаещ призрак от Средновековието, чумата понякога все още се появява неканена в живота на съвременните хора. Много често – в отдалечените райони на страни от бившия Съветски съюз, където бактерията, която я причинява, все още живее в дивите гризачи.

През вековете, с подобрената обществена хигиена, чумата постепенно изчезва като заплаха. Днес бактериалната инфекция, причиняваща чумата, е лесно да се третира с антибиотици, стига да бъде хваната навреме.

Не така са стоели нещата през 20-те години на миналия век. Пандемията на този период е от Испански грип, но в някои части на СССР, за огромен срам на властите, чумата все още е представлявала опасност.

Затова в СССР се създава специална държавна агенция, която да проследява случаите и да възпре болестта, която принадлежи на друг век.

Част от структурите на тази агенция все още съществуват в Русия и няколко други страни, части от бившия СССР. С персонал и протоколи, подготвени за карантина и възпиране на смъртоносна инфекция, точно тези структури са ключови в подхода на властите за овладяване на коронавируса.

Все още е твърде рано, за да се прецени дали бившите съветски Противочумни служби ще бъдат ефективни при борбата с коронавируса.

Все пак наследството на съветската система вероятно е помогнало да се забави разпространението на вируса в днешни дни. Статистиката сочи, че заболелите от COVID-19 се покачват доста по-бавно и плавно в бившите съветски страни, отколкото в Западна Европа и САЩ. Късмет, затворени граници, или пък прикриване от страна на властите за истинските мащаби на епидемията също биха могли да обяснят статистиката.

Но дори и със забавеното начало на епидемията, сега случаите се увеличават стремглаво. Служителите на противочумните центрове твърдят, че тяхната работа и съвети са помогнали. Един положителен аспект на това, че в някои райони чумата е все още заплаха.

"Разбира се, че помогнахме“, твърди Равшан Маймулов, директор на Противочумния център в Киргизстан. Именно той е поел случая на младежа, починал от бубонна чума през 2013 година. Тогава селото на момчето е поставено под карантина. Същият сценарий е следван и в началото на разпространението на коронавируса.

През 2013 година, когато 15-годишното момче пристигнало в селската болница, тялото му било мокро от потта. Бил подут под мишниците и брадичката, обяснява Маймулов. Развитието на чумата било стигнало твърде далеч и било късно момчето да бъде спасено.

57-годишният Маймулов е обучен в Руския научен и изследователски противочумен институт "Микроб". След смъртта на момчето той поискал властите да задействат план за блокада, въпреки че към този момент лекарите имали само частична диагноза.

Пред областния управител той съобщил новината с код. „Трябва да задействаме „Формула 100“. Всичко било с цел – да не се разчуе в селото и да не се опитат някои от хората да избягат преди властите да успеят да блокират селото.

"Трябваше да ги спрем, да не избягат“, обяснява Маймулов. До следващата сутрин били изградени КПП-та и село Ичке-Жергез е блокирано.

По съвет на Маймулов властите в регион Исък Кул последвали същия сценарий през март месец 2020 г., за да предприемат блокада заради коронавируса.

"Работихме по оперативния план за чумата“, обяснява пред The New York Times Маймулов.

В района живеят около половин милион души и сред тях има само три потвърдени случаи на коронавирус. Общо в Киргизстан са обявени петима починали.

Русия поддържа 13 центрове за борба с чумата от Далечния Изток до Кавказ. Пет института за изучаване на чумата и множество полеви станции следят за обстановката.

През март властите оборудваха и Противочумен център в Москва с ново оборудване. Това разшири възможностите за тестване за коронавирус.

Институтът "Микроб", който при създаването си е изследвал само бубонната чума, но по-късно започва да проучва и болести като холерата, жълта треска, антракс и туларемия, сега действа и при епидемията от коронавируса, като изработва модели за разпространението му.

От януари насам директорите на противочумните центрове от Евразийския икономически съюз, предвождания от Русия алианс на Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, се съветват по въпроса за коронавируса. Към тях се присъединява и противочумен институт в Одеса, като една от агенциите, които отговарят за разпространението на вируса в Украйна.

Дмитри Тренин, директор на московския Карнеги център, смята, че общото им наследство помага. Съветските здравни власти може и да са имали понякога хаотичен подход към лечението на индивидуални случаи, но що се отнася до епидемии "могат да отговорят като военни", смята той.

Други анализатори на бившите съветски медицински служби смятат, че в дългосрочен план, наследството на СССР няма да бъде кой знае колко ползотворно. Капацитетът да се отговори на нуждите на обществото при епидемия е малко или много намалял, а междувременно системата не се е развила спрямо нуждите на пациентите, смята Евгени Гонтмакер, професор във Висшето училище по икономика.

"Чумните лекари са били елит преди 100 години, не днес", смята той.