Западът така и не успя да влезе в главата на Владимир Путин

Макар и понякога да бъде подиграван за това, Владимир Путин обича да позира без блуза за фотографи в подходяща романтична гора или река, а тялото му е символ на лични и национални мускули. Тази метафората добре отразява и голата му дипломация. Той говори със западен лидер след западен лидер, оставяйки ги да лежат насинени.

Германският канцлер Олаф Шолц, човек, който едва ли търси бой, е последният, който пострада. И Путин, и Шолц знаят, че Русия може да удуши германската икономика за една седмица поради зависимостта й от газопровода "Северен поток". Изминаха само няколко дни, откакто мечтите на френския президент Еманюел Макрон за героично завръщане в Париж след на разговор на абсурдно голяма маса, бяха разбити. Джо Байдън разговаряше по телефона с Москва в продължение на 62 минути, но и той не получи отстъпки.

Путин умее да играе властови игри със своите колеги, като някакъв средновековен властелин: пристига късно, нарушава протокола и ги принуждава да се приберат с празни ръце. Това е нещо, което Ангела Меркел откри отдавна. Бившата германска канцлерка, която има известен страх от кучета, веднъж се сблъска с някакви кремълски четириноги в опит на Путин да я сплаши. Сега Путин може да използва запасите си от природен газ, за ​​да уплаши нов и неопитен германски лидер.

От известно време методите на Путин са заблудили Запада, оставяйки лидерите му да изглеждат глупави. Но изглежда, че Западът все още не може да влезе в главата на руския лидер, за да види накъде отиват мислите му. Справедливо е да се каже, че борбата за защита на Украйна беше загубена преди осем години, когато бившият президент на САЩ Барак Обама (и вицепрезидентът Байдън) не успя да спре анексирането на Крим. Наред с това, кибератаките срещу Естония, войските, поддържащи приятели в Беларус и Казахстан, намесата в Грузия, Азербайджан, Армения и Сирия и с инциденти като отравянията в Солсбъри, агентите на Путин тестват решителността на Запада в продължение на много години и установяват, че тя е слаба.

Пресметлив, опортюнистичен и майстор в изкуството на измамата, какъвто и да е Путин, Западът си позволи да бъде надхитрен, защото е безнадеждно разделен. Изглежда, че нито една от големите сили в рамките на НАТО или ЕС не може да се споразумеят за единно послание, отправено от един лидер, в идеалния случай Джо Байдън. Президентът на САЩ се измъкна, а британците, французите и германците се блъскаха да видят кой може да бъде "говорещият с Путин". Дипломацията се превръща в състезание, в което лидерът трябва да стане говорител на Запада.

Проницателно Путин използва и западното напрежение с Китай, за да осигури подкрепата на Пекин, което ще бъде полезно дипломатически и икономически, когато дойде време за санкции. Казано грубо, Западът може да води Студена война с Китай или Русия, но Студена война с двете суперсили е твърде много. Единственият източник на утеха е, че Доналд Тръмп все още не говори за разпускането на НАТО.

"Полъхът на Мюнхен", очевидно открит от министъра на отбраната Бен Уолъс, е бил много обсъждан и завъртян. Една разлика е, че успокояването от 1938 г. е поне съзнателно и организирано. Усилията за успокояване от 2022 г. дори не отговарят на този стандарт. Подобно на Чехословакия, след като Обединеното кралство и Франция не успяха да я спасят, Украйна изглежда е предопределена да бъде тормозена, разделена, окупирана и разчленена.

Анализ на Шон О’Грейди от The Independent.