Най-големият страх на руснаците се сбъдна - във война са

В очакване на приятелите си на булевардния пръстен на Москва по-рано тази седмица, Светлана Козакова призна, че е прекарала безсънна нощ. Тя постоянно проверява новините на телефона си след речта на президента Владимир Путин пред нацията в понеделник, в която почти заплаши Украйна с война.

"Нещата ще бъдат много, много несигурни", каза тя. "И най-вероятно много тъжни."

В продължение на месеци руснаци от всички политически партии отхвърляха американските предупреждения, че страната им може скоро да нахлуе в Украйна, наричайки ги странна измислица във войната за дезинформация на Запада с Кремъл. Но тази седмица, след като няколко телевизионни изяви на Путин смаяха и уплашиха някои дългогодишни наблюдатели, това чувство на случайно пренебрежение се превърна в дълбоко безпокойство.

Рано сутринта в четвъртък всеки останал скептицизъм, че страната им ще нахлуе, беше прекратен, когато Путин обяви "специална военна операция" в Украйна.

Социолози казаха, че повечето руснаци вероятно са подкрепили официалното признаване от страна на Путин на подкрепяните от Русия територии в Източна Украйна тази седмица, най-вече защото не са имали избор по въпроса и защото нито една значителна политическа сила в страната не се е застъпила срещу това.

Войната обаче е съвсем различен въпрос - през последните дни Русия не е видяла нищо от ликуването, което съпътства анексията на Крим през 2014 г.

Отиването на война е един от най-големите страхове на руснаците, според центъра "Левада". А след гневната реч на Путин и загадъчната му телевизионна среща със Съвета за сигурност в понеделник, руснаците осъзнаха, че тази възможност се приближава към реалността.

"Тази омраза, която можеше да прочетеш по лицето му толкова ясно, не беше фалшива", казва Глеб Павловски, политически анализатор и бивш съветник на Путин, пред The New York Times.

Лошото усещане се засили в сряда, когато Москва каза, че сепаратистки лидери в Източна Украйна са поискали помощта на Путин - молба, която Запада възприема като фалшив предтекст за започване на война.

Рано сутринта в четвъртък президентът на Украйна Владимир Зеленски отправи пряк призив към руския народ, говорейки на руски във видеообръщение, публикувано онлайн. Той ги призова да пренебрегнат руската пропаганда и да направят всичко възможно, за да спрат война, която може да убие десетки хиляди.

Руснаците искат ли война? — попита г-н Зеленски в края на речта си. "Много бих искал да отговоря на този въпрос. Но отговорът зависи само от вас – гражданите на Руската федерация."

Отговорът на Путин дойде малко след това, като каза, че ще се стреми да "демилитаризира" Украйна.

Но много руснаци все още подкрепят разказа на Кремъл за Русия, принудена да се бори срещу западните сили, решени да я унищожат. Речта на Путин, въпреки цялата си емоция, беше в синхрон с оплакванията на много по-възрастни руснаци, които все още страдат от бедността, последвала падането на Съветския съюз, и загубения престиж, който го придружава.

Но за други, особено за младите хора, една война и възможността за ново влошаване в отношенията със Запада може да означава загуба на свободата и възможностите, които смятат, че имат в Русия

Тигран Хачатурян, 20-годишен студент по история, разхождащ своето корги на име Гетсби в Патриаршеското езеро в центъра на Москва, каза преди началото на инвазията, че гледайки назад към историята, влошаващото се международно напрежение ще доведе до упадък в страната. "Виждал съм много примери на държави, които преследват различни имперски амбиции и забравят за самата цел на държавата: благосъстоянието на хората, които живеят в нея", казва гХачатурян. "Не подкрепям тази политика."

И все пак руснаците могат да направят отчайващо малко, за да променят траекторията на страната си. Това стана още по-ясно след заседанието на Съвета за сигурност в понеделник, на което Путин на моменти унижаваше най-влиятелните и висши служители. Основното послание на този необикновен спектакъл на вярност, който Кремъл записа, редактира и излъчи по телевизията, изглежда беше, че единствено Путин има властта да начертае курса на Русия.

В обществото противопоставянето на тази агресивна политика е заглушено. Либерално настроените активисти, от които можеше да се очаква да ръководят антивоенно движение, до голяма степен са били заточени или затворени.

Тази неделя ще бъде отбелязана седмата годишнина от убийството в Москва на либералния политик Борис Немцов - един от най-силните гласове в Русия, които се противопоставят на анексирането на Крим през 2014 г. Лидерът на опозицията Алексей Навални предупреди, че Русия е на път да "пропилее исторически шанс за нормален богат живот в името на войната, мръсотията, лъжите и личния лукс на г-н Путин", но Навални пише от затвора, където сега го чака допълнителна присъда от 15 години.

И все пак някои хора от руската общественост се изказаха. В Санкт Петербург в сряда един активист стоеше на оживен тротоар, държейки копие на най-известната руска антивоенна картина "Апотеозът на войната" от Василий Верещагин. Художникът от 19-ти век е посветил творбата, показваща купчина черепи върху изсъхнало от слънцето поле, "на всички велики завоеватели, минало, настояще и бъдеще".

Онлайн списанието Kholod стартира кампания в социалните медии, наречена "Аз не мълча", която насърчи читателите да публикуват защо се противопоставят на войната.

А един от най-популярните руски ютюбъри, журналистът Юрий Дуд, публикува снимка от заседанието на Съвета за сигурност на Путин в Instagram във вторник и цитира руски музикант, който казва, че изпитва "безкрайни чувства на срам и вина" за това, което страната му е направила Украйна.

"Израснах в Русия и Русия е моята родина", пише Дуд. "Но аз желая максимална подкрепа в тези дни на Украйна – родината на моите роднини и дома на моите приятели."

Идеята за война с Украйна беше непостижима за много руснаци, отчасти защото милиони от тях имат приятели и роднини там. Анексирането на Крим от Путин през 2014 г. беше популярно както защото толкова много руснаци изпитваха лична привързаност към ваканционната земя от съветската епоха, така и защото беше извършено без изстрели.

Кремъл обясни подкрепата си за сепаратистите в Източна Украйна като необходима хуманитарна интервенция за подпомагане на братя, атакувани от националистическо, незаконно правителство. Много руснаци приемат този фалшив разказ, което е една от причините, поради които повече от половината от анкетираните казват пред "Левада" миналата година, че ще подкрепят независимостта на сепаратистки територии или тяхното присъединяване към Русия.

Директорът на "Левада" Денис Волков каза, че предварителният анализ на центъра на проучване, проведено миналата седмица - преди Путин да вземе решението си да признае териториите или да нахлуе - също показа, че повечето руснаци подкрепят признаването или анексирането. Той казва, че подкрепата произтича от възгледа, пропагандиран от Кремъл, че подкрепата на сепаратистите ще помогне за предотвратяване на по-нататъшно кръвопролитие.

Много анализатори казват, че е вярно обратното, като Путин трупа около 190 000 войници около Украйна — според Пентагона, а сепаратистите претендират за три пъти повече територия от тяхната собствена, отколкото контролират в момента. Западни служители казват, че десетки хиляди могат да бъдат убити във войната и че украинците, които се опитват да избягат на Запад, могат да създадат хуманитарна криза.

Но след като видните опозиционни гласове до голяма степен бяха заглушени, са останали малко хора, които да предадат това директно на руснаците.

"Една от причините да преобладава официалното тълкуване на тази ситуация е защото на практика не са останали значими, авторитетни, независими политици", обяснява Волков.

И все пак, докато държавните медии тръбят за признаването на сепаратистки територии от Путин, руснаците не отговорят с нищо от спонтанната еуфория, която придружаваше анексирането на Крим. Източна Украйна – дори за онези, които вярват в разказа на Кремъл за преследваните етнически руснаци, нуждаещи се от помощ – не съдържа емоционалната символика, която има Крим.

В центъра на Москва тази седмица, преди Русия да започне инвазията си, 53-годишният Алексей Иванов, който работи в строителна компания, разказва, че анексирането на Крим го е направило "нито по-богат, нито по-щастлив". Оттогава, казва той, се усеща, че руското ръководство управлява страната, фокусирано върху собствените си цели.

"Те искат нещо, имат някакви планове", казва той. "Обикновените хора не разбират напълно истинските им намерения."