Дори руските вдовици не вярват, че Русия извършва военни престъпления

В гробището на Ставропол има нова редица от гробове.

Свежите могили пръст са покрити с море от цветя. Украсяващи гробовете, развяващи се на ветреца, са военни знамена с емблеми на елитни руски части.

На дървените кръстове са закрепени портретите на войниците, имената им и датите на смъртта им.

Погребаните тук военнослужещи загубиха живота си след 24 февруари: началото на "специалната военна операция" на президента Путин в Украйна.

На гробището екипът на BBC среща Дмитрий. Той слага червени карамфили на гроба на бившия си другар парашутист, офицер на име Сергей Тисячни.

"Той беше като втори баща за мен и момчетата", казва Дмитрий. "Ние го обичаме, уважаваме го и скърбим за него."

Кремъл настоява, че неговата военна офанзива там е необходима и оправдана. Но генералният секретар на ООН я нарича "пълноценна инвазия... в нарушение на устава на ООН". Има и международно възмущение от съобщенията за очевидни руски военни зверства и предполагаеми военни престъпления.

"Не вярвам на тези фалшификати", казва Дмитрий относно обвиненията за военни престъпления срещу някои руски войници. "Никога няма да им повярвам.Знам как моят командир Сергей ни научи да действаме. Доверявам се на другарите и на армията си. Те никога не биха направили такива неща."

"Но разследванията са в ход", казва журналистът от BBC. "Ами ако ви бъдат показани солидни доказателства, че са се случили престъпления? Бихте ли повярвали?"

"Сигурен съм, че няма да има доказателства", отговаря той. "Сигурен съм."

Тази увереност, че Русия е права (и Западът греши), се корени в годините пропаганда от държавните медии.

Кремъл използва контрола си върху телевизията, за да убеди руснаците, че живеят в обсадена крепост, заобиколени от врагове – НАТО, Америка, Великобритания, ЕС – които кроят заговори от сутрин до вечер, за да сеят хаос в страната.

Медийният монопол на президента Путин също му помогна да убеди мнозина тук, че руснаците в Украйна се борят с "нацисти", "неонацисти", "ултранационалисти" и "освобождават Украйна от фашизма" - създавайки паралелна реалност около събитията там.

Тъй като всички независими руски новинарски източници са или блокирани, или журналистите са арестувани, достъпът до алтернативни възгледи в Русия става все по-труден.

Вдовицата на Сергей Тисячный, Лада, се среща с екипа на BBC в центъра на Ставропол.

"Не исках да повярвам. Все още не мога да повярвам напълно", казва Лада за момента, в който научава, че съпругът й е бил убит. Тя също отказва да повярва, че руски войници са извършили зверства.

"Знам, че целият свят е срещу нас сега. Те ще обвинят Русия във всичко", казва Лада.

И се оказва, че Русия ще обвинява Запада – и западните журналисти – в каквото и да било. В края на деня в Ставропол се оказва, че екипът на BBC прави новините, а не само ги отразява.

Популярен местен уебсайт публикува статия за посещението на BBC, заедно със снимка на оператора и репортера, интервюиращи Лада на пейка в парка. Ето един откъс: "Лесно е да се досетите как се е чувствала наскоро овдовялата жителка на Ставропол, разговаряйки с журналисти от страна, която е съучастник в смъртта на съпруга й".

Този опит да се свърже Великобритания със смъртта на руски войници в Украйна показва как западните журналисти в Русия все повече се разглеждат като враг.

И как местните власти търсят изкупителни жертви за ужасите, разгръщащи се в Украйна.