Каква е истината за потъването на звездата на руския флот "Москва"?

Руският ракетен крайцер "Москва" вече почива дълбоко под Черно море.

Не е ясно дали лежи там като жертва на украински ракети, руска некомпетентност, лош късмет или комбинация от трите. Това, което е сигурно обаче, е, че най-голямата военна загуба на военноморски кораб от 40 години ще повдигне тревожни въпроси не само за Москва, но и за военните плановици по целия свят.

Какво причини потъването?

Корабът потъна край бреговете на Украйна в Черно море в четвъртък.

Министерството на отбраната на Русия съобщи, че пожар с неизвестен произход е взривил складираните боеприпаси на кораба и последвалите експлозии са оставили "Москва" със структурни щети. След това властите заявиха, че военният кораб е потънал в бурното море, докато е бил теглен до близкото пристанище.

Но Украйна твърди, че е ударила "Москва" с противокорабни крилати ракети и че те са предизвикали пожара, който е взривил боеприпасите.

Представители на отбраната на САЩ и Запад изглежда предпочитат украинската версия.

САЩ вярват със "средна увереност", че версията на Украйна за събитията е точна, казва пред CNN източник, запознат с последните разузнавателни данни.

"Москва" беше въоръжена с редица противокорабни и зенитни ракети, както и торпеда, военноморски оръдия и системи за противоракетна отбрана, което означава, че е имала огромни количества експлозиви на борда.

Кога за последен път кораб с такъв размер е загубен във война?

Аржентинският крайцер "Генерал Белграно" е торпилиран и потопен от британската атомна подводница HMS Conqueror на 2 май 1982 г. по време на войната на Фолкландските острови.

"Генерал Белграно" и "Москва" са с еднакъв размер - всеки с дължина около 182 метра и водоизместимост 12 000 тона - въпреки че екипажът от около 1100 души на борда на "Генерал Белграно"  е повече от два пъти по-голям от екипажа на "Москва" от около 500 .

Русия не разкрива броя на жертвите при пожара на Москва и последвалото потъване. Общо 323 души загиват, когато "Генерал Белграно" потъва.

Какво означава загубата на "Москва" за руските военни усилия?

Най-голям ефект потъването може да окаже върху руския морал. Като флагман на руския Черноморски флот, "Москва" беше един от най-видимите му активи във войната в Украйна. Въпреки че Москва внимателно управлява новините за войната в Русия, ще бъде трудно да се скрие внезапното отсъствие на толкова голям кораб.

Загубата му ще породи съмнения относно военните способности на Русия, независимо дали се е дължала на действията на врага или на инцидент.

"И двете обяснения за потъването на "Москва" показват възможни руски недостатъци – или лоша противовъздушна отбрана, или невероятно слаби процедури за безопасност и контрол на щетите на флагманския кораб на Черноморския флот", пишат анализаторите Мейсън Кларк, Катерина Степаненко и Джордж Барос от Института за Study of War в ежедневния си военен брифинг.

Карл Шустър, бивш капитан на ВМС на САЩ, казва, че съмненията са стигнали чак до Кремъл.

"Това повдига въпроси за военноморската компетентност 10 години след като руският президент Владимир Путин обяви, че възнамерява да възстанови способностите, морала и професионализма на флота", казва Шустер. "Изглежда, че не е успял да изпълни нито едно от обещанията си за която и да е от военните структури на Русия", допълва той отбелязвайки, че Русия също е претърпяла неуспехи на сушата.

Но анализаторите са разделени относно това какво въздействие ще има потъването върху руската инвазия.

Анализаторите на ISW виждат това като относително лек удар, като казват, че корабът е бил използван предимно за удари с крилати ракети по украински логистични центрове и летища. Русия има наземни системи и ударни самолети, които могат да направят същото, твърдят те, но добавят, че ако наистина украинска ракета е довела до потъването, руският флот ще трябва да преосмисли операциите си - вероятно да премести корабите си по-далеч от украинска територия и да коригира противовъздушната си отбрана.

Във Вашингтон говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че основната мисия на Москва е противовъздушната отбрана за руските сили в Черно море.

"Това ще окаже влияние върху тази способност, със сигурност в близко бъдеще", каза Кърби пред репортери.

Урок за Китай?

Анализатори казват, че потъването ще бъде внимателно проучено в Източна Азия, особено ако бъде потвърдено че украински ракети са поразили военния кораб.

По-специално, анализаторите ще търсят всякакво прозрение, което може да предложи за всеки потенциален военен конфликт, включващ Тайван - демократично управляваният остров, който управляващата комунистическа партия в Пекин твърди, че е част от нейната територия. Пекин не изключва използването на сила за получаване на контрол над Тайван и това предизвика напрежение със САЩ, които се ангажират да осигурят на острова отбранителни оръжия.

Тимъти Хийт, старши международен изследовател в областта на отбраната в мозъчния тръст RAND Corp., казва, че ударът по "Москва" ще подчертае както за Китай, така и за САЩ "уязвимостта на надводните кораби" във всеки потенциален военен сблъсък.

Хийт казва, че при такъв сценарий американският флот би искал да държи надводните си кораби извън обсега на противокорабните ракети, които Пекин е натрупал в континенталната част на Китай.

Китай, от друга страна, би бил наясно, че Тайван е придобивал евтини противокорабни ракети, подобни на тези, за които Украйна твърди, че са ударили Москва.

Поради това "всяка потенциална (китайска) инвазия в Тайван остава мисия с изключително висок риск", на мнение е Хийт.

Някои анализатори обаче казва, че потъването на "Москва" има ограничено значение за ситуацията в Източна Азия.

Томас Шугарт, бивш командир на подводница на ВМС на САЩ, който сега е анализатор в Центъра за нова американска сигурност, твърди, че има твърде много разлики между ситуациите. Системите за противовъздушна отбрана на Москва не са в същата лига като по-модерните системи Aegis на разрушителите на ВМС на САЩ, а украинските противокорабни ракети не са толкова добри като китайските, обяснява Шугарт.

А военните кораби от съветската епоха като "Москва" обикновено са "известни с настъпателния си удар, а не с отбранителните си системи или контрола на щетите", допълва той.