Как Турция се превърна в център на оръжейната индустрия?

Дългият две десетилетия проект на Турция да се превърне в мощен фабричен център за производство на оръжия започва да се отплаща на президента Реджеп Тайип Ердоган, разказва The Wall Street Journal.

Евтините дронове на Турция помогнаха за промяна на баланса на силите в битката на Украйна срещу руската инвазия и трансформират конфликтите по света. Нова реколта от турски компании изнася хеликоптери за Филипините, военноморска корвета за Пакистан и бронирани превозни средства за Кения. Турция засили своя флот, за да се конкурира със съседна Гърция, и продава патрулни лодки на десет различни страни.

Правителството на Ердоган налива 60 милиарда долара годишно - спрямо 5 милиарда долара през 2002 г. - в опит да намали зависимостта от САЩ и други чуждестранни военни доставчици. Частната отбранителна индустрия нарасна до 11 милиарда долара през 2020 г. от 1 милиард долара през 2002 г. Сделките с оръжие сега са един от инструментите на външната политика на Ердоган, който може да използва продажбите на дронове и други оръжия, за да гради взаимоотношения и да продължи стремежите си към глобално турско влияние.

Сега Турция произвежда около 70% от това, от което се нуждаят турските въоръжени сили, спрямо 30% в началото на века, според правителството. Въз основа на успеха на своите безпилотни летателни апарати Bayraktar TB-2, нейният характерен военен износ, Турция се стреми да стане ключов доставчик на други типове дронове, включително безпилотни наземни, морски и подводни превозни средства, казват официални лица и ръководители.

"Ясно е, че конвенционалните неща имат някои граници и трябва да търсим нещо ново и комерсиално“, каза Исмаил Демир, президент на Агенцията за отбранителна промишленост на Турция и довереник на Ердоган. „Мислехме, че не трябва да се ограничава до летателни апарати. Трябва да е земя, море, под водата."

Турция е на 12-то място по износ на оръжия между 2017 г. и 2021 г., след Израел и Швейцария и пред Украйна и Швеция, според Стокхолмския международен институт за изследване на мира. Промишлеността на Турция все още е малка в сравнение с гиганти за продажба на оръжия като САЩ, Русия и Франция, но е на съвсем различно ниво от 2001 г., когато беше на 36-то място. Най-големите купувачи са Туркменистан, Оман и Катар.

Турция все още е зависима от чуждестранни доставчици за скъпоструващи системи като изтребители и противовъздушна отбрана. Решението ѝ да закупи руската система за противовъздушна отбрана S-400 през 2017 г. накара САЩ да наложат санкции на Демир и да изгонят Турция от програмата за модерни изтребители F-35.

Турското правителство в момента преговаря с администрацията на Байдън за сделка за закупуване на нов флот от изтребители F-16, възможна алтернатива на F-35, за която турски и американски служители се надяват, че може да поправи развалените отношения в областта на отбраната.

Турското правителство разработва свой собствен реактивен изтребител, противовъздушна отбрана и танкове, но все още е на години от разполагането на тези тежки оръжия. Демир каза, че чуждестранните санкции са добавили спешност към стремежа за военна независимост.

"Знаем, че опитът да бъдем независими на 100% не е нещо осъществимо и логично“, каза Демир. „Ключът тук е, винаги, когато можем, да защитим националния си интерес."

Въпреки че отбранителният сектор на Турция остава малък в сравнение с гиганти като Китай, той има огромно влияние поради въздействието на неговите безпилотни самолети в последните конфликти. Безпилотните самолети Bayraktar TB-2 на страната помогнаха да се отблъснат силите на Москва, нейните проксита и руско произведени технологии в най-малко четири различни конфликта – Украйна, Сирия, Либия и в конфликта на Азербайджан с Армения.

По-рано тази година украинската армия използва безпилотните самолети, за да изсипе ракети върху мобилната противовъздушна отбрана на Русия и да потопи нейните военни кораби в Черно море. Украинците отпразнуваха въздушните удари с песни.

TB-2 даде на по-малките държави евтин начин да спечелят предимство пред по-мощните противници. Флот от шест дрона TB-2 и наземното оборудване, необходимо за тяхното управление, струва десетки милиони долари, вместо стотици милиони за произведения в САЩ Reaper MQ-9.

Бързото разпространение на безпилотните самолети по света породи опасения относно контрола върху оръжията и ударите срещу цивилни. Високопоставени служители на САЩ изразиха загриженост пред турското правителство миналата година, след като дроновете бяха документирани в употреба от етиопското правителство, включително при предполагаеми удари срещу цивилни. Турското правителство не е потвърдило продажбата на дронове на Етиопия и турски официални лица казват, че прикрепят хуманитарни разпоредби към продажбите.

TB-2 може да остане във въздуха 24 часа, управляван от дистанционен пилот от разстояние от 300 км, ако времето позволява. Дългообхватните камери на дроновете и способността им да избягват радара ги правят трудни за прехващане от произведените в Русия системи за противовъздушна отбрана.

"Това, което Bayraktar направи, беше страхотна реклама за нас“, каза Мустафа Оракчи, директор продажби за Elektroland Defense, базирана в Анкара компания, която произвежда безпилотни наземни превозни средства.

В склада на Elektroland в покрайнините на турската столица наскоро 10 превозни средства стояха на редици в очакване да бъдат изпратени до новия си собственик, правителството на Бангладеш. Машините, предназначени за транспортиране на невзривени боеприпаси, приличат на роботи от "Междузвездни войни", но с чифт гигантски офроуд колела за неравен терен.

Компания от само 50 служители Elektroland е типична за турската оръжейна индустрия, защото процъфтява през последните 15 години с подкрепата на правителството.

Пред сградата техник с дистанционно управление тества нов продукт, безпилотно сухопътно превозно средство, наречено Hancer, което стои на четири въртящи се вериги и е проектирано да носи автоматично оръжие.

Военните продажби на Турция отразяват променящите се външни отношения на страната. От миналата година Ердоган се стреми да възстанови отношенията със съперници от Близкия изток, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Израел, след години на водене на необявена студена война за влияние в региона.

Размразяването на отношенията с ОАЕ по-специално се оказа обещаващо за турската отбранителна индустрия, според Демир и служители от три турски отбранителни компании.

Оракчи каза, че Elektroland се готви да подпише договор за доставка на 40 от превозните си средства на Calidus, военна технологична компания на емирството.

Представители на емирството също изразиха интерес към закупуване на безпилотни надводни лодки от Турция, като изпратиха списък със спецификации за потенциална покупка, според източници на WSJ. Анализаторите казват, че лодките могат да бъдат полезни за кораби, които се нуждаят от ескорт през спорни води, като Ормузкия проток.

Една компания, разработваща безпилотни лодки, е Yonca-Onuk JV, със седалище в доковете от азиатската страна на Истанбул. Компанията, която е най-известна с продажбата на патрулни лодки на Катар, Египет и Грузия, предвижда нейните безпилотни кораби да изпълняват разузнавателни и въоръжени мисии с по-малко рискове за персонала на флота и бреговата охрана.

Зад сградата, поклащайки се в тъмните води до извисяващ се контейнеровоз, е прототипът на безпилотната лодка на компанията, наречена Sancar. Задвижвана от дизелов двигател, лодката може да се движи със скорост от 10 възела до 40 часа, каза Явуз Урас, генерален мениджър на компанията.

"Това е стратегията. Ние изграждаме наши собствени неща и след това продаваме на други страни“, каза Урас.

Инвазията на Русия в Украйна също доведе до бум за части от турската отбранителна индустрия.

В малкото градче Йозгат в равнините на Анадола на около 150 км източно от Анкара, работници бръмчаха из разпрострелия се кампус на Garanti Kompozit, компания, която произвежда военно защитно оборудване, шие и опакова бронежилетки и каски за украинската армия.

Малко след руското нахлуване през февруари Украйна изпрати масивна поръчка: десетки хиляди комплекти броня, незабавно, каза председателят на компанията Хюсеин Язар.

Компанията увеличи производството, като нае допълнителни 120 служители, за да доведе работната си сила до около 1200. Язар каза, че компанията е изпратила между 80 000 и 100 000 комплекта броня в Украйна от началото на руската инвазия.

"Работим на пълен капацитет“, каза Язар, крачейки през цеха на фабриката си сред шума на шевни машини.

Няколко седмици след началото на войната украински служители се свързаха с компанията с молба за "специален комплект“ броня за мускулест, сравнително нисък мъж, каза Язар.

Няколко седмици по-късно Язар гледа новинарско предаване по турска телевизия за войната в Украйна и забелязва мистериозния клиент, носещ бронята на гърдите си: президентът на Украйна Володимир Зеленски. „Почувствах се горд“, каза Язар.

Още анализи четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria