Ще загуби ли Русия битката на западния бряг на Днепър?

Президентът Путин отчаяно преразпределя хиляди руски войници в Южна Украйна, за да предотврати унизителното поражение, премествайки войски от Донбас, за да подкрепи силите, които несигурно са били разделена на двата бряга на широката река Днепър.

Подкрепленията увеличават общата руска сила в района до повече от 25 000 войници, твърди украински разузнавателен екип пред The ​​Times, добавяйки, че девет руски бойни групи, всяка между 500 и 800 души, са били преместени там от Донбас и Крим.

"За съжаление Борис Джонсън не ни даде ракетите с по-голям обсег, от които се нуждаехме, за да ги ударим по пътя", казва сержант "Хълк" - командирът на разузнавателен отряд на 28-ма механизирана бригада. "Но все пак имаме изненада за руснаците."

Повече от 10 000 руски войници сега са на западния бряг на Днепър, разделени от техните линии за снабдяване с половин миля вода и три моста, два от които са разрушени от ракети Химарс, изстреляни от украинските сили.

Тихият тътен на артилерийския огън отеква покрай вълните на река Южен Буг, докато тя преминава през разрушения град Николаев. Притокът Инхул пресича защитна крива около своите контусени обитатели, преди водите да се съединят с тези на Днепър и Инхулец, които се втурват в Черно море. Тези четири реки формират определящите черти на битката за южната част на Украйна.

Врагът е привлечен от украинските съобщения за контраофанзива на юг, призиви към цивилни да евакуират района и бавно, но стабилно възстановяване на територията. Батальонът на Хълк е на върха на тези усилия. Югоизточно от Николаев те са преместили фронтовата линия с миля и половина напред досега този месец.

"Нямаме масивната артилерия на руснаците, така че трябва да напредваме бавно в малки групи, скрито", обяснява той. "Първо нашите разузнавателни екипи тръгват напред и заемат позиции за наблюдение. Тогава нашата пехота се придвижва. Влизаме по-дълбоко, а те ни следват. Ние сме чукът, който прави дупки в стената. Изграждането на укрепления е трудна работа, затова предпочитаме да завземем руските.

Украинските атаки стават все по-смели. Миналия месец сили за специални операции заснеха как влизат право в Херсон, щурмуват сграда и освобождават петима украински затворници, които група руски войници задържала.

Именно тези прониквания на фронтовата линия на Русия, простираща се на повече от 200 мили към Мариупол, принудиха Кремъл да се наклони на юг. И все пак ядрото на мъжете, преместени от Донбас, са руски десантни войски, според военния съветник на президента Зеленски Олексий Арестович, и има признаци, че руснаците планират свой собствен натиск за обкръжаване на град Николаев от северозапад.

Тази маневра е необходима, за да се премести Химарс извън обхвата на Херсонските мостове. И ако целта на Путин остане да превземе Одеса, хората му ще трябва да прекосят Южен Буг. Единственият жизнеспособен вариант е мостът през Николаев.

Руските подкрепления вече заемат позиции извън града. "Руската 305 бригада — ние ги наричаме Бригада перални машини, защото те разграбиха Ирпин — току-що пристигна на фронтовата ни линия", казва "Мама" - медикът от разузнавателния отряд.

Оптимизмът на украинските военни на юг обаче е смекчен от опустошенията, нанасяни всяка нощ на Николаев, и адския опит на техните сънародници в Донбас, които претърпяха седмици на концентриран руски артилерийски огън. "Това е огромна артилерийска сила, трябва да я приемем сериозно", казва Хълк, чийто брат е заловен на изток и държан в затвора близо до Оленивка. Миналата седмица руснаците казаха, че там са били убити 50 украински войници; жертви, според тях, на украински удар.

Сателитните изображения обаче изглежда показват, че руснаците са изкопали гробове там преди експлозията, а Киев обвини Москва, че се опитва да прикрие клането на украински затворници. "Знам, че е бил жив преди експлозията. Сега нямам представа", споделя Хълк.

Новата руска офанзива тук разчита на доставките през Днепър. Видеоклипове публикувани в каналите на руските социални медии изглежда показват понтонни мостове, които се товарят на остарели камиони КРАЗ-255 от 80-те години на миналия век, вероятно взети от складове от съветската епоха. Сателитни снимки показват руски фериботи, теглещи доставки през огромния воден път по участъци от понтонен мост, но това не е заместител на пътните мостове, казват експерти.

"Не можете да компенсирате четирилентов магистрален мост с понтон, дори и да поставите четири понтона един до друг. Това е нещо, което руснаците наистина са изчислили погрешно, когато са решили да прекосят Днепър", казва Олексий Мелник, пенсиониран полковник и директор на Разумков център, украински мозъчен тръст.

Преминаването с ферибот е бавно и няма да позволи на руските сили да реагират или да се изтеглят бързо в случай на украинска офанзива, добавя той, но изграждането на пълен понтонен мост би било рисковано. "Особено сега с украинските възможности за нанасяне на прецизни удари. Едно е да унищожиш бетонен мост, който отнема осем ракети. Един удар е нужен в понтонният мост и е готово."

Прецизните ракети на Украйна, които са с обсег от 53 мили, са насочени към руски оръжейни складове и подкрепления далеч зад фронтовата линия. Скорошна атака напълно унищожи 40-вагонен военен влак, пълен с боеприпаси и оборудване. Те също подкопават руската противовъздушна отбрана.

Това позволи на украинските военновъздушни сили да извършат повече самолетни полети над района, кулминирайки в това, което наблюдатели описаха като "масирана атака" срещу вражески позиции в района на Херсон. "Мисля, че орките вече нямат системи за противовъздушна отбрана, защото те бяха "изядени" от Химарите", пише Сергей Наумович, украински военен блогър. "Това е първият път, в който се провежда такова мащабно въздушно нападение на Въоръжените сили на Украйна по тези позиции."

Притиснати между огромни реки и морето, разделените руски сили изглежда са в несигурно положение. Политическата столица на Путин не може да си позволи да загуби Херсон - единственият град, който е окупиран непокътнат, но придържането към западния бряг на Днепър може да завърши с катастрофално поражение. "Москва има два избора", казва Хълк. "Да се изтегли сега или да гледа как хората й умират, опитвайки се да преплуват."