Ракетите в Полша едва ли ще доведат до ескалация, но ще има ли конфронтация с НАТО?

Ако ракетата, която удари полско село във вторник, убивайки двама души, е руска, това ще е първият път, когато руско оръжие падна на територията на НАТО.

Съветският съюз и САЩ успяха да преминат през цялата студена война, без да допуснат такава грешка, защото Вашингтон и Москва бяха наясно с рисковете от влизане във война по случайност или погрешна преценка.

Русия на Владимир Путин е далеч по-малко предвидима ядрена сила от Съветския съюз, повишавайки нивото на опасност, както посочи Джо Байдън, до най-високото след кубинската ракетна криза.

Намесата на Путин в Сирия доведе до свалянето на руски военен самолет от турски изтребител над турско-сирийската граница през ноември 2015 г., но този инцидент беше овладян. По подобен начин инцидентът с ракетата във вторник е малко вероятно да доведе до пряка конфронтация между НАТО и Русия.

Полското правителство заяви, че все още разследва чии ракети са паднали на негова територия, а кабинетът на президента Анджей Дуда заяви, че обмисля да се позове на член 4 от учредителния договор на НАТО, който позволява на всеки член да поиска спешни консултации на Северноатлантическия съвет "винаги когато, по мнението на някоя от тях, териториалната цялост, политическата независимост или сигурността на която и да е от страните е застрашена". Дуда говори с Байдън, генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и украинския президент Володимир Зеленски във вторник вечерта.

Варшава не спомена член 5 от договора, който гласи, че въоръжена атака срещу един член е атака срещу всички и който би бил най-вероятният механизъм за ескалация до война между НАТО и Русия.

Член 5 не може да бъде използван само от една страна-членка, каза бившият посланик на САЩ в НАТО Иво Даалдер, добавяйки, че "изисква консенсус на НАТО". Единственият път, когато той е използван от съюзниците от НАТО, бе след атаките от 11 септември и доведе до това съюзниците да осигурят въздушни радарни патрули над САЩ и да засилят военноморските патрули в Средиземно море.

Дори ако се заключи, че ракетите, които са пресекли полската граница, наистина са руски, а не украински противоракетни прехващачи, това няма да е "въоръжено нападение", предвидено в член 5, твърди Уилям Алберк, директор по стратегията, технологиите и контрол на въоръженията за Международен институт за стратегически изследвания.

"Умишлената въоръжена атака" е реално нещо", обяснява Алберк. "Две неуспешно изстреляни крилати или балистични ракети не е реална атака."

Досега широкият консенсус в НАТО беше, че руската ескалация ще доведе до увеличаване на доставките на оръжие за Украйна и това, вместо каквато и да е форма на пряко участие на НАТО, ще послужи като възпиращ фактор за руското безразсъдство.

Това е най-вероятният отговор и този път, но ще има дебат в рамките на НАТО дали случаят оправдава увеличаването на военната помощ, която се предоставя. Министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба заяви, че е оправдано предоставянето на изтребители F-15 и F-16.

Инцидентът на полската граница възобнови и призивите за забранена за полети зона над Западна Украйна, наложени от противовъздушната отбрана на НАТО, по-специално от балтийски държавни служители. Привържениците на подобен ход твърдят, че рисковете подобна стъпка да предизвика тотална война са много по-ниски сега, отколкото в началото на пълномащабното нахлуване, тъй като руските сили в момента са ограничени до далечния изток и юг на страната. Въпреки това ще има значителна съпротива срещу всяко такова разширяване на ролята на НАТО от страна на САЩ и други съюзници на НАТО.

Въпреки че има вероятност този инцидент да бъде овладян, това не означава, че рисковете от сблъсък между НАТО и Русия поради грешни изчисления не са реални. Киев се стреми да обвърже НАТО възможно най-тясно с борбата на страната му за възстановяване на суверенитета и териториалната цялост. Зеленски каза във вторник, че ракетите са "удар срещу нашата колективна сигурност" и "много сериозна ескалация".

Междувременно, докато руският военен провал в Украйна се влошава със загубата на Херсон и околните територии, Путин става все по-отчаян и ултра-ястребите, които доминират в телевизионния дискурс в Русия, се надяват за конфронтация, за да рационализират унижението от загубата на война с Украйна .

Докато министерството на отбраната твърдеше, че няма нищо общо с ракетите, Маргарита Симонян, ръководител на пропагандния канал RT, злорадстваше за последиците от руски удар.

"Ако това не е умишлена провокация, тук има една добра новина", написа Симонян в Twitter. "Една страна от НАТО е толкова скапано защитена, че всеки може случайно да я удари с каквото и да е и целият НАТО дори няма да знае кой я е ударил, с какво и защо."

Анализът е на международния редактор на The Guardian Джулиан Боргер.