Защо Виктор Бут е толкова важен за Русия?

Това е най-неравномерната размяна в най-невероятния момент, но може би интензивният натиск е причината размяната на американска баскетболна звезда за руски търговец на оръжие да се случи сега.

На пръв поглед Бритни Грийнър и Виктор Бут са обвинени в абсурдно различни престъпления. Гринър беше изпратена в руска наказателна колония за притежание на един грам масло от канабис. От друга страна се твърди, че Бут е най-плодотворният търговец на оръжия през последните десетилетия, разпалващ конфликти в Африка и извън нея – и по-конкретно е осъден в американски съд за заговор за убийство на американци.

Но обстоятелствата и политическият натиск от двете страни обърнаха този дисбаланс. Грийнър придоби значимост за американците - въз основа на нейните твърдения за невинност и явното й изземване като геополитическа пешка в навечерието на руската инвазия в Украйна, което наложи на администрацията на Байдън да започне преговори с Кремъл в най-лошата точка на отношенията между САЩ и Русия поне от края на Студената война.

Огромното значение на Бут за Русия винаги е било по-големият въпрос. Как може един човек да е толкова ценен за Москва, че те прекарват десетилетия в търсене на освобождаването му на каквото и ниво да могат, и освен това да бъде просто невинен и нещастен пилот и търговец, както той твърди? Кой е този човек, който отрича всичко?

Интервюирах Бут през 2009 г. след месеци на преговори, докато той беше затворен в Банкок. Той е полиглот, който е словоохотлив, чаровен и може да говори безкрайно за списъка от политически персонажи, с които има лични отношения в световен мащаб.

Гледал съм видеоклипове на Бут в Конго и в Африка, където той беше доста близо до конфликтите там. Той е обвинен от множество анализатори и разследвания на ООН в разпространение на малки оръжия на този континент през 90-те и началото на 2000 г., което той отрече. Имаше обвинения, че дори въоръжава Ал Кайда, които той също отрече. Има малко неща, в които не е обвинен, и няколко неща, които не отрича. Той се превърна в нещо като страшилище и във фокуса на филм с участието на Никълъс Кейдж, наречен "Повелителят на войната".

Това е историята на кариерата: репутацията на човека, който стана известен като "Търговецът на смърт". Това, за което той прекара 14 години в затвора и беше екстрадиран в Съединените щати, беше сложна акция на Агенцията за борба с наркотиците на САЩ, при която той беше измамен да се съгласи да достави оръжия на американски агенти, представящи се за колумбийски терористи – оръжия, предназначени в стремежа да убиват американци. Странно е, че след всички престъпления, в които беше обвинен Бут, това, за което лежа в затвора, беше заговор - заговор, а не акт.

Със сигурност той е пилот и предприемач. Той беше военен преводач със съветско минало. Но има обвинения, че е работил в руското разузнаване и се е превърнал в актив за тях в доставката на оръжия по целия свят за укрепване на геополитическите цели на Москва. Има и предположения, че той е служил заедно с високопоставени руснаци, които сега са близки до президента Владимир Путин. Това може би обясняваше интензивността, с която американците го търсеха. Той никога не е бил никой.

Винаги е имало любопитна мистика около Бут и неговия антураж. По думите му, той е невинен. Но също така да, той има интересен живот. Винаги имаше намигване, което често получавате, когато някой знае, че в една история има повече от това, което се казва открито.

По-голямата изненада днес е как се е случила тази размяна по време на руската инвазия и брутализиране на конфликта в Украйна. Тя говори за две неща: че Москва и Вашингтон са в състояние да правят бизнес, дори когато руските бомби убиват невинни украински цивилни, а Съединените щати предоставят на Украйна оръжия, които убиват руски войници, и че ядрените сили могат да работят по други трудни въпроси, докато куршумите летят. Това е нещо добро за всички на планетата. Това означава, че някои хладни глави преобладават и основните интереси надделяват.

Това също показва известна слабост от страна на Путин. Във време, когато той парадира с ядрена реторика срещу Запада, той също се съгласява на високопоставена дипломатическа сделка, за да си върне фигура с огромно, сложно значение за руския елит, разузнавателната общност и националната гордост.

Това е човек, за когото много обикновени руснаци може би са чували и той със сигурност е от митологично значение за руския елит. Той не е някой, когото Москва би – ако перифразираме грозния лозунг на руската инвазия, при която стотици тела на войници останаха разпръснати по бойното поле – "оставила зад гърба си".

Това са същите хора, пред които Путин иска да се измъкне сега. Сделката може да е била и по-егоистична: мнозина смятат, че когато Бут е служил в Африка, той е имал тесни връзки с членове на руския елит, които сега са близки до Путин (въпреки че Бут също отрече това). Това ли беше причината САЩ да отделят толкова време и пари, за да го задържат? Мислеха ли, че ще се обърне? Може никога да не разберем.

Да, това е победа за Путин, но такава, която идва с цената на разкриването на неговата слабост и нуждата му да запази военния елит, на който разчита, доволен.

Анализът е на Ник Пейтън Уолш, редактор по международна сигурност, за CNN