Русия насрочи президентските избори за 17 март догодина

Русия определи 17 март догодина за дата на президентските избори, които се очаква да бъдат поредната победа за Владимир Путин, който заглуши опозицията през повече от две десетилетия на власт.

На заседание, предавано пряко по руските държавни медии, горната камара на парламента единодушно одобри датата на вота.

"Решението на практика дава старт на президентската кампания", заяви ръководителят на камарата Валентина Матвиенко.

Путин който е на власт в Русия или като президент, или като премиер от 1999 г., не е обявил официално дали ще се кандидатира на вота за нов шестгодишен мандат.

"Засега няма изявление от страна на Путин, така че нека бъдем търпеливи", заяви прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков.

71-годишният руски президент трябва да проведе пресконференция в края на годината следващата седмица, на която вероятно ще обяви кандидатурата си. Това ще бъде първата му подобна пресконференция, откакто изпрати руските войски в Украйна през февруари 2022 г.

"Въпреки трудните външни обстоятелства и опитите на врага да отслаби Русия, ние оставаме верни на основните си конституционни ценности", каза Матвиенко.

Путин не коментира изборите веднага след насрочването на датата, но по-рано заяви, че никой не може да "спре или забави" развитието на Русия.

Путин ще се кандидатира за 5-ти президентски мандат. След конституционна реформа през 2020 г. той ще може да остане на власт като президент до 2036 г.

"Задача номер едно днес е да осигурим максимална подкрепа за нашия лидер Владимир Путин", подчерта Андрей Турчак, секретар на управителния съвет на управляващата партия "Единна Русия".

След първите си два президентски мандата Путин стана премиер за кратко между 2008 и 2012 г., докато Дмитрий Медведев стана президент. Според много анализатори ротацията беше направена, за да се заобиколи конституционната забрана за повече от два последователни президентски мандата.

По време на дългогодишното си управление Путин потисна инакомислието и насочи Русия към авторитаризъм и национализъм. Почти всички опозиционни дейци са в затвора, в изгнание или убити при неясни обстоятелства. /БГНЕС