Богатите руснаци в безпътица: Западът не ги иска, а в Русия имат проблеми

След като войната в Украйна продължава вече трета година, а богатите свикнаха с мисълта, че руските граждани вече не са добре дошли на Запад, изпитаните правила за прехвърляне на богатство на практика бяха унищожени. Дори Кипър и Швейцария - едни от любимите места в миналото - въведоха забрани за предоставяне на административни услуги на семейни тръстове, в които руски граждани са попечители или бенефициенти.

Докато някои от богатите все още търсят начини да запазят семейните си фондове на Запад, други се стремят да ги преместят в така наречените приятелски страни като Обединените арабски емирства или в крайна сметка ги прехвърлят в Русия - особено ако дяловете им са концентрирани там. Повечето от санкционираните милиардери са предпочели да преместят активите си у дома.

От своя страна Русия от години предлага стимули на богатите да върнат парите си и е създала структури, които според нея ще защитят частните активи. Но опасенията относно държавните конфискации остават, особено с оглед на това, че напоследък те са се увеличили. Един критик на руския президент Владимир Путин предупреди, че ще има още такива.  

Двама руски милиардери, които говориха при условие за анонимност поради страх от отмъщение, заявиха, че сега могат да правят бизнес само в Русия и избягват да мислят за потенциални конфискации на активи. Друг санкциониран магнат, който е прехвърлил активите си обратно у дома, заяви, че все още не е успял да намери начин да се справи с наследството си, но че той и семейството му са започнали да градят нов живот в Русия.

"Хората действат въз основа на настоящите си възможности и ограничения", казва Алексей Станкевич, стратегически консултант за руснаци с изключително високи нетни активи, който съветва няколко семейни офиса. "Степента на непредсказуемост нарасна експоненциално."

Съдбата на това огромно богатство има сериозни последици за Русия, която остава до голяма степен откъсната от останалата част на света. 26-те руснаци, включени в индекса на милиардерите на Bloomberg, притежават общо около 350 млрд. долара. Средната им възраст е 63 години, което означава, че начинът, по който и къде ще решат да предадат състоянието си през следващите десетилетия, ще се отрази на икономиката и на всички бизнес сектори. Някои от милиардерите - като магнатът за производство на торове Андрей Гуриев и петролният магнат Вагит Алекперов - вероятно държат голяма част от състоянието си в брой на неразкрити места.

Не е ясно как мегабогатите в страната планират да предадат богатството си и няма обща тенденция, според Дария Невская, дубайски адвокат, който обслужва богати руснаци. Санкциите след нахлуването в Украйна ускориха процеса в някои случаи, като например при телекомуникационния и имотен магнат Владимир Евтушенков, който прехвърли активи на сина си, за да предпази холдинга си, след като беше наказан през 2022 г.

"Всеки случай е уникален и зависи от това къде хората планират да живеят в бъдеще и къде се намират основните им активи", каза Невская.

Руското богатство не прилича на никое друго сред най-големите икономики. Започналата току-що вълна на наследяване е първата от времето преди болшевиките да завземат властта преди повече от век, поставяйки началото на управлението на Владимир Ленин и практически изкоренявайки частната собственост. Съвременното богатство се появява едва след разпадането на Съветския съюз, когато местните бизнесмени се възползват от продажбата на държавни активи през 90-те години на миналия век, за да изградят днешните гиганти в страната. Скоро те започнаха да търсят начини да изпращат богатствата си в чужбина, вярвайки, че върховенството на закона в чуждите държави ще им позволи да защитават по-добре правата си в случай на съдебни спорове.

Русия, която няма данъци върху наследствата за своите жители, отдавна се опитва да насърчи богатите да върнат парите си у дома. Последният опит започна през 2018 г., когато страната създаде специални административни области, в които репатрираните пари могат да се ползват от данъчни облекчения. След това, през 2020 г., правителството предоговори споразуменията за избягване на двойното данъчно облагане с някои държави, включително Кипър, като на практика увеличи разходите за съхраняване на активи там.

По-късно властите въведоха частни фондации, които улесняват прехвърлянето на състоянието на следващото поколение, като автоматично разпределят активите или печалбите им на наследниците. Откакто законодателството влезе в сила в началото на 2022 г., са създадени около 30 такива фонда, като последният е създаден едва този месец.

Роман Маргулис, управляващ партньор в ASB Consulting Group, която помага на физически лица да създават такива фондове в Русия, заяви, че базираната в Москва фирма получава между 10 и 15 запитвания всеки месец и че броят им се е увеличил многократно през последните две години. Той добави, че страхът от санкции и от замразяване на активи в чужбина засилва интереса към тях.

Въпреки това само няколко от заинтересованите лица са създали фондации, казва Маргулис. Тъй като те са толкова нови, много от запитващите предпочитат да изчакат и да видят колко добре се справят и колко са сигурни, преди да се ангажират. Освен това наследниците, които не са руски данъчни резиденти, все още трябва да плащат 30% данък върху наследството, което прави структурите по-малко привлекателни, когато става въпрос за хора, живеещи в чужбина.

Неформални отношения
Не всичко обаче е свързано със законите и юрисдикциите. Русия се отличава с това, че бизнес средата в страната зависи от неформални споразумения и гаранции, които се развиха при управлението на Путин, който наскоро удължи четвъртвековното си управление с пети мандат като президент на Русия. Въпреки че той заяви, че не планира деприватизация или национализация, добрите отношения с властите са от ключово значение, за да се избегне конфискация на активи, съобщава Bloomberg TV Bulgaria.

Миналата година прокурорите са подали почти пет пъти повече искове за национализация на активи, отколкото през 2022 г., според проучване на вестник "Новая газета Европа" и Transparency International Russia. През февруари регионален съд разпореди прехвърлянето на държавата на три завода от група, която осигурява около 80% от производството на феросплави в Русия и е контролирана от семейството на предприемача Юрий Антипов и неговия бизнес партньор от началото на 90-те години на миналия век.

"Основната роля на собствениците на предприятия е да защитават активите си от конкуренти и от държавата", казва Станислав Шекшня, старши преподавател по предприемачество и семейни предприятия в INSEAD край Париж. "Тази функция не може да бъде предадена по наследство, тъй като руският капитализъм почива на неформални отношения. За съжаление, тук магнатите не успяха да изградят организации, които да са независими от своите основатели".