Чисто икономически Сърбия се отдалечава от Русия

По икономически показатели Сърбия все повече се отдалечава от Русия. Това най-ясно се вижда в енергийната сфера, тъй като Белград се насочва към други доставчици на газ, коментира белградската агенция Бета.

Споразумението за стратегическо партньорство в областта на енергетиката между Сърбия и САЩ може да се тълкува като отдалечаване от Москва, което е добър икономически и геополитически ход на властите в Сърбия, заявяват анализатори пред вестник "Данас", коментирайки сключването на това споразумение, което бе подписано във Вашингтон от министъра на външните работи на Сърбия Марко Джурич и заместник-държавния секретар на САЩ за икономическия растеж, енергетиката и околната среда Хосе Фернандес.

Може да се предположи, че икономическото отдалечаване на Белград от Москва, е следствие от политическото решение на държавния връх, който през последните месеци прави ходове, за които мнозина твърдят, че са индикация, че президентът на Сърбия Александър Вучич се е "преместил на страната на Запада“, отбелязва Бета.

Например покупката на френски самолети Рафал и обявеното сътрудничество в областта на атомните електроцентрали, заедно с пристигането на френския президент Еманюел Макрон в Белград. Или подписването на Меморандума за разбирателство между ЕС и Сърбия за стратегическо партньорство за устойчиви суровини, вериги за производство на батерии и електрически превозни средства в присъствието на германския канцлер Олаф Шолц в Белград, припомня Бета.

Неясният отговор на Вучич на поканата на Путин да присъства на срещата на върха на БРИКС в Казан показва, че отказът от прегръдката на президента на Русия Владимир Путин не е лесен за Вучич, отбелязва Бета. Въпреки че първоначално изглеждаше, че е отказал, оправдавайки се с много ангажименти и гости, Вучич обяви окончателното решение за средата на октомври. Връзката на Вучич с "руския свят“ - вицепремиерът Александър Вулин, най-вероятно ще отиде в Казан, въпреки че Путин предупреди Вучич в поканата, че газовото споразумение изтича през март, отбелязва белградската агенция.

Докато сътрудничеството с Франция, Германия и ЕС бе основна тема в Сърбия, стратегическото споразумение със САЩ не бе сред обсъжданите теми в медиите.  Затова е важно какво означава този договор политически и в контекста на енергийната (не)зависимост от Русия. Анализаторът Драгослав Рашета заяви пред вестник "Данас", че когато чуем, че западни лидери и дипломати говорят за сближаване на Сърбия със Запада, сред причините те цитират значителните усилия на Сърбия да диверсифицира своето газово портфолио.

"Миналата година беше въведен в експлоатация конекторът с България, който ще доставя на Сърбия 400 млн. куб. м газ (максималния поток ще бъде около 1,8 млрд.) от Азербайджан и терминала в гръцкото пристанище Александруполис, докато само преди месец министър Джедович подписа меморандум за сътрудничество и изграждане на газова връзка с Румъния, което ще позволи на Сърбия да внася газ, пристигащ от посоката на Каспийско море, Турция и Гърция", напомни той.

"И това показва, че по този начин се намалява влиянието на Русия в региона и Сърбия продължава да се свързва с ЕС, когато става въпрос за енергийна инфраструктура", заяви Рашета.

"Договорът на Сърбия с Русия изтича през 2025 г. и в интерес на Белград е да намали зависимостта, която съществува в момента, доколкото е възможно", посочи анализаторът. Икономистът Саша Джогович заяви за "Данас", че подписването на споразумението има икономически и геополитически аспект.

"Тъй като ни липсва електрическа енергия и като се има предвид, че в нашата енергетика от години не е имало сериозни инвестиции, всички ходове, които водят до укрепване или съживяване на електроенергийния сектор, са добре дошли. Още повече, че в бъдеще, с климатичните промени, ще имаме нарастващо потребление. Имахме горещо лято и използвахме много енергия през лятото. С нови инвестиции, икономическо развитие,  индустриализация, ще има и по-голямо потребление на електроенергия. В този смисъл със съществуващите мощности няма да можем да го обслужваме и със сигурност тези инвестиции са добре дошли", обяснява Джогович.

Що се отнася до геополитическия аспект, Джогович казва, че навлизането на САЩ в енергийните проекти кара Сърбия бавно да се отдалечава от руското влияние. Той цитира примерите с водноелектрическата централа Джердап 3 и соларния парк, който трябва да бъде изграден.

"Това показва, че американският фактор навлиза на сръбския енергиен пазар", посочва Джогович. А като пример за отдалечаване от Русия, която, както казва, вече няма монопол в доставките на газ за Сърбия, той дава доставката на газ от Азербайджан през България и изграждането на междусистемна връзка с Румъния.

"В този смисъл виждаме, че енергийните проекти все повече се отдалечават от Русия. Но също така виждаме, че икономическите отношения с Русия намаляват. Русия например сега е седми външнотърговски партньор на Сърбия. Преди беше трети, после четвърти. Сега вече не внасяме петрол, вносът на газ също намаля поради прехвърлени запаси и благоприятни метеорологични условия (мека зима), складирани количества в Унгария, а цените на газа също са по-ниски.

Освен това останалото, което внасяме от Русия, е нищожно и няма стратегическо значение. Износът за руския пазар също намалява, защото логистичните разходи са много високи и транспортът е сложен, така че се намират други пазари. Виждаме процес на западане на икономическите отношения във всички сегменти, включително и в армията", заяви Джогович.

Той оцени подписаното споразумение със САЩ като добър икономически и геополитически ход. / БТА