Гастарбайтери се връщат! Булка да си вземат, работа да найдат…

Наши ергени се завръщат от чужбина, за да си намерят български булки. Те са натрупали състояние зад граница, между 30 и 40 години са и идват със зестра за бъдещите съпруги. Предимно са работили в Испания, Германия, Франция и Гърция, като има такива и от САЩ.

"Забелязваме такава тенденция. Това са хора, които са спечелили пари, имат носталгия към държавата и искат жените им да са българки", обяснява пред "24 часа" председателят на Държавната агенция на българите в чужбина Петър Харалампиев.

От агенцията изпращат и писма до емигрантите ни, за да се върнат на работа в България. В тях те описват конкретни работни места във фирмите у нас.

"Така ако компанията се нуждае от квалифицирана работна ръка с френски език, изпращаме писма до българските общности във Франция, Белгия и Канада", описва инициативата Харалампиев. Част от нашенците се възползват от възможността и се прибират да работят в България.

Писма с оферта за работа се пращат и до традиционните общности от етнически българи в Украйна, Молдова, Македония, Сърбия и Албания. Причината е, че фирмите у нас изпитват остър глад за специалисти.

"Особено в Молдова и Украйна средните специалисти са на суперкачествено ниво и българските работодатели са много доволни. Най-голям успех имаме в традиционните български общности", казва Харалампиев.

У нас те си намират работа като мениджър продажби или оператори на машини. Наскоро българи от Украйна са започнали работа и като оператори на комбайни. От Македония пък се прибирали предимно лекари и медицински сестри. Забелязва се тенденция и за завръщане на готвачи, предимно от Франция.

"Българите, които се завръщат от Западна Европа, знаят по два езика освен нашия, те са образовани и са много ценни кадри. Те са натрупали опит, но се завръщат заради носталгията", твърди той.

Емигрантите от Германия и Франция пък се връщали само за високоплатени позиции.

След 6 години работа в Манчестър Николета Русева решава да се върне в България. Въпреки че след много лишения и усилия стига до позицията заместник-управител на хотел в Манчестър, не я блазни заплатата от 1600 паунда на месец. Връща се в родния Разград. Причината - липсата на среда, семейството и носталгията. Решава се след дълъг размисъл, но е категорична, че парите не са всичко.

"Много по-трудно е тук да се стигне до позицията, която заемах в Манчестър, но на този етап не съжалявам за избора, който направих", разказва Николета. С опита, който трупа зад граница, тя е ценен кадър за българските работодатели и веднага си намира работа като асистент експорт в родна фирма и засега е доволна, а и вратите пред нея не са затворени.

След 15 години в САЩ пък Ралица Младенова планира да се завърне в България. Тя е графичен дизайнер, но работи и като илюстратор на книжки.

"През последните години много чуждестранни фирми откриха офиси в България. Те предлагат привлекателни условия. Определено предпочитам да работя и да се развивам в България, защото тук е домът ми. Ще ми трябва още година, за да организирам завръщането си, тъй като още имам ангажименти тук", обяснява Ралица.

1,1 милиона са хората, родени в България, които живеят в чужбина. 600-700 хиляди от тях са заминали по икономически причини. Напусналите България живеят основно в ЕС, Турция и САЩ, сочи анализ на тенденциите в българската миграция, изготвен от Институт "Отворено общество - София".

Според него броят на напускащите страната се запазва на високи нива - около 25 хил. души средногодишно за последните 5 г. Постепенно обаче се увеличава обратният поток към страната - за последните 5 г. той надминава 21 хил. средногодишно.