Пожарът в Нотр Дам е предупреждение. Но ще се вслуша ли Европа?

Линията, в която патината на възрастта по безбройните европейски исторически паметници преминава в безстопанственост, е тънка. Като с толкова любими хора,смятаме, че всичко е наред, докато изведнъж не се окаже, че не е така.

След пожара миналата седмица, който опустоши едно от бижутата на Франция, катедралата Нотр Дам, се повдигат въпроси за състоянието на хиляди други катедрали, дворци и селски кули, които са превърнали Франция - както и Италия, Великобритания и и Испания - в открити музеи на западната цивилизация.

Щом дори емблематична сграда като "Нотр Дам" може да не е защитена от разрухата, след като един важен символ на Франция трябва да се бори за средства за поддръжка, това показва една култура на апатия, която може да навреди на общата история, както и на мултимилиардната туристическа индустрия, от която зависи голяма част от Европа, пише Асошиейтед прес.

"В Европа толкова сме свикнали с нашето изключително културно наследство, че сме склонни да забравяме, че то се нуждае от постоянни грижи и внимание", заяви пред Асошиейтед прес Тибор Наврачич, еврокомисар по културата.

Някои казват, че случилото се в Париж отправя предупреждение не само към Европа, но и към целия свят.

"Все едно катедралата Нотр Дам реши да се подпали, за да бие тревога. Като че ли искаше да се пожертва за каузата", каза Снешка Куадвлиг-Михайлович, генерален секретар на фондацията за опазване на културното наследство Европа Ностра.

Опустошителни пожари са отнемали от човечеството познания, изкуство и съкровища, откакто известната Александрийска библиотека в Северен Египет изгоряла до основи в древността. Преди Нотр Дам последното глобално предупреждение беше отправено, когато бразилският Национален музей в Рио де Жанейро, една от най-значимите културни институции в Южна Америка, изгоря през септември.

"За нещастие, пожарът в Нотр Дам е само един от многото примери", каза Наврачич.

Експертите гледат почти безкрайния списък на пожари на исторически обекти в Европа и се чудят защо чиновниците често не си вземат поука, преди да е станало прекалено късно. Данните за подобни пожари са ограничени, защото паметниците са толкова различни. Някои може да са инциденти, а други - палежи.

"Няма точна статистика", каза Дидие Рикнер от френското онлайн издание "Трибюн дьо л'ар", но добави, че Франция става свидетелка "на няколко пожара в исторически сгради всяка година, което вече е прекалено много".

Проучване от 2015 г. на германския промишлен гигант Сименс показва, че годишно само в Шотландия стават около 10 пожара, които нанасят щети, а Англия губи поне 12 сгради, паметници на културата. От 2000 г. в Германия са били унищожени 70 такива сгради.

"Всяка година има светкавица или нещо друго, което разрушава покрив или кула", каза пред АП Хуан Антонио Ераес, отговарящ за превантивното опазване в Испанския институт за културно наследство.

През 1985 г. кулата на главната люксембургска катедрала се подпали и изгоря.

През 2004 г. пожар в библиотеката "Херцогиня Ана Амалия" в германския град Ваймар предизвика щети, оценявани на 80 милиона евро. През 1996 г. в Италия историческата сграда на операта Фениче във Венеция беше унищожена от пожар, а година по-късно същото се случи с торинския храм "Света плащаница".

Доста често пожарите стават по време на реставрационни работи.

Миналата година сградата на училището по изкуствата "Макинтош" в Глазгоу беше опустошена от пламъци за втори път за четири години, докато приближаваше краят на проект за реставрация на стойност много милиони
лири.

През 1994 г. в Испания театърът "Лисеу" - Барселонската опера - беше унищожен почти изцяло при пожар, причинен от искра, попаднала върху завеса по време на рутинен ремонт.

Експерти казват, че онова, което не достига, е постоянно внимание и редовна поддръжка, които може да помогнат да се избегне необходимостта от големи реставрационни работи. Това обаче струва пари. Проблемът беше влошен от бюджетите на икономии, които много европейски страни приеха след финансовата криза през 2008 г. и по време на продължилата с години след това дългова криза в Европа.

След съкращенията с цел икономии, каза Рикнер, "имате нужда от драстични реставрационни работи, които или не правите, или ги правите зле или евтино. И това може да доведе до пожари".

Ераес иска властите да пренасочат вниманието си към превенцията вместо само да реагират на катастрофите.

"Ремонтът или реставрацията трябва да бъдат смятани за провал на опазването", каза той. "Ще харчим пари за поддръжка, но ще ограничим до минимум потенциалните бъдещи щети.

Наврачич изрази подобно мнение. "Не бива никога да забравяме, че бездействието, липсата на поддръжка или липсата на превенция също имат цена", каза той.

Проблемът е, че превенцията е практически невидима, но големите реставрации могат да бъдат предимство за политиците, които прережат лентата.

Пожарът в Нотр Дам едва беше угасен, когато двама от най-богатите мъже във Франция, съперничещи си магнати милиардери, обявиха бляскави, конкуриращи се дарения от стотици милиони евро за възстановяване на парижката катедрала. Даренията за Нотр Дам в момента надхвърлят 1 милиард евро (1,12 милиарда долара) - приблизително колкото френския национален бюджет за реставрации за три години.

Този масиран прилив на дарения прави лошо впечатление на тези, които от години молят за няколко хиляди, за да възстановят локален, но ценен паметник.

"Сега видяхте, че проблемът не е в парите", каза Куадвлиг-Михайлович. "В това има поука. Не бихме ли могли да инвестираме по-малки суми, и не само за най-големите и еблематични паметници?"

ЕС е отделил 4,7 милиарда евро (5,28 милиарда долара) за реставрации в бюджета за 2014-2020 г., в допълнение към усилията на отделните страни.

Докато държавното финансиране се изчерпва, националните правителства все по-често търсят частни донори за реновиране на важни паметници. През последните години в Италия компанията за производство на луксозни обувки "Тодс" спонсорира обновяването на Колизеума, модна къща "Фенди" помогна на фонтана "Ди Треви", а "Дизел" финансира подобрения на венецианския мост "Риалто".

"Трябва да инвестираме повече, но това е обща отговорност на правителствата, бизнеса и гражданите в Европа", каза Наврачич.

Страните ще жънат ползите от подобни разходи с години. Само във Великобритания и Франция туризмът достига 7 на сто от брутния им вътрешен продукт, съответно около 150 и 170 милиарда евро (около 170 милиарда долара и 190 милиарда долара) годишно.

Някои казват, че световноизвестни паметници като Нотр Дам са движещата сила зад подобен туризъм и заслужават повече уважение.

"Културното наследство е златна мина. Не можете да я експлоатирате и след това просто да изоставите мината и да се насочите към друга. То е нещо, което наистина трябва да цените", заяви Куадвлиг-Михайлович.
 

/БТА/