Обещай ми да се застреляш: Масови самоубийства след края на Хитлер

1945 година, нацистката армия е почти унищожена. Съюзниците напредват от Запад, а съветската армия от Изток.

Краят на войната е близо и на 30 април Адолф Хитлер се самоубива с изстрел в главата. Много други нацистки офицери последват примера му.

Те обаче не са единствените, които решават да напуснат този свят по примера на своя лидер. До 8 май, денят, в който Третият райх окончателно се предава, хиляди обикновени германци, мъже, жени и дори деца умират в безпрецедентна вълна от масови самоубийства.

Такава история разказва германският автор Флориан Хубер в книгата си "Обещай ми, че ще се застреляш: Залезът на обикновените германци, 1945 г.".

Изображения от Вермахта: Нацистите, които унижават врага

Много семейства, оцелели през войната, през всички бомбардировки, гладът и болестите, са се предали в буквално последните часове на войната. Флориан Хубер търси отговорът на въпроса какво ги е накарало в спомените на очевидци и в много архивни документи, пише англоезичната редакция на DW.

Най-голямото масово самоубийство в Германия

Град Деммин се озовава на пътя на Червената армия. Изправени пред избора дали да се предадат пред съветските войски или да се самоубият, между 600 и 1000 жители на града избират второто.

Подтикнати от историите за изнасилвания, мъчения, изгаряния или дори варварски мъчения, някои от 15 000-те жители на Деммин избрали да се самоубият. Имало случаи, в които родители карали децата си да се застрелят, или собственоръчно ги убили.

Децата, които по чудо оцеляват от лагерите на Хитлер

"Хората са вярвали, че единственият начин да избегнат този ужас е да се самоубият", спекулира Флориан Хубер.

Историята в Деммин наистина се смята за най-масовата в германското общество, но това не е изолиран случай според авторът на книгата. От неговото проучване станало ясно, че напредването на Червената армия предизвикало истерия и паника сред германците.

"Много хора са имали усещане за вина", смята авторът. Според него мнозина са се страхували от последиците.

Хората не са можели да си представят какъв би бил животът след нацистите. Сред хората в Източна Германия царяло усещането за обреченост.

Флориан Хубер допълва, че в продължение на години темата е била табу в Източна Германия. През 2015 г. той посочва, че в ГДР е било неприемливо да се говори по начин, който би хвърлил сянка върху образа на Червената армия.