Десетилетие без новородени момчета: Парадоксалното полско село

Кметът предлага награда за онези, които липсват. Учени искат да изследват липсата им. Телевиознни екипи търсят отговори.

Какво липсва ли? Момчетата в полското село Мейсце Оджанские. Тук момчета не са се раждали в продължение на едно десетилетие.

За разлика от индийския окръг, където за няколко месеца всички новородени се оказаха само момчета, тук тази тенденция продължава десетилетие. Отново за разлика от онзи случай, тук не става въпрос за аборти по избор.

Странният феномен попаднал под фокуса на полските медии, когато селото изпратило отбор, съставен само от момичета, на регионално състезание за пожарникари доброволци.

От тогава насам кметът Кристина Жидзяк описва ситуацията в селото като "малко луда и извън контрол".

Наскоро четири телевизионни екипа били изпратени до селото, което има една улица, с 96 къщи, за да направят материал за липсващите момчета.

Някои учени са изразили интерес към изследване на феномена на село, в което се раждат само момичета.

Кметът на община Чишек, където се намира селото, обяснява, че дори получавал обаждания със съвети.

"Лекари ми се обаждат от цялата страна със съвети за зачеване на бебета", обяснява Раймунд Фришко пред New York Times. Малко преди интервюто говорил с пенсиониран лекар от Полша, който му обяснил, че полът на бебето зависи от диетата на майката, която трябва да бъде богата на калций, ако тя иска мъжка рожба.

"А ако това не помогне, винаги може да се прибегне до изпитания метод на поляците: Ако искаш момче - дръж брадва под брачното ложе!", обяснява кметът през смях.

В годините, откакто е родено последното момче в селото, са родени 12 момичета. Доста неблагоприятно за общност, която е заета основно със земеделие в най-малката и слабозаселена част на Полша. Жителите не знаят какво причинява аномалията, но пък повечето го отдават на случайност.

Кметът Фришко пък обещава награда на следващата двойка, която успее да зачене момче.

"Имаше толкова много разговори в медиите за нас, че за кратко обмислях да именувам улица на следващото момче, което се роди", казва той.

"То определено ще получи много хубав подарък. Ще посадим дъбово дърво и ще го наречем на него", обяснява кметът.

Като много други полски села, Мейсце Оджанские се обезлюдява. След Втората световна война тук са живеели 1200 души, сега - 272.

След разпадането на комунизма през 1989 г., емиграцията е обезлюдила и без друго слабо населените зони в страната. Тенденцията се е засилила след като страната става част от евросъюза през 2004 г. Над 2 млн. поляци сега живеят на други места в Европа.

Всяко семейство от това полско село има роднини в чужбина, обяснява кметът Кристина Жидзяк. Дори една от мнейните дъщери живее в съседна Германия.

"Някои селяни са притеснени кой ще работи в земеделието за бъдеще", обяснява Кристина.

Тук лятото е оживен период. През август навсякъде се виждат окосените житни поля, със спретнатите бали сено. Досами тях са нивите с царевица, които също чакат да дойде техният ред.

Много момичета и млади жени работят на полето. 20-годишната Адриана Пиерушка, е прекарала част от лятната си ваканция карайки трактор по житните ниви на своите родители, но нейната истинска страст е в пожарната.

В селото, където няма училища, кафенета, ресторанти или дори магазин, и където може с часове да не мине и една кола, доброволческата пожарна служба е център на социалния живот.

В скорошна тренировка на местния младежки доброволчески пожарникарски клуб, момичетата се движат в синхрон, изгасяйки огъня и помагай

Начело на доброволната команда е 20-годишната Адриана, която учи ранна детска педагогика.

"Почти нямаме момчета в отбора, но сме печелили важни състезания в Полша от основаването ни преди 6 години", обяснява с гордорст тя, заобиколена от медали и купи.

Томаш Голаш, професионален огнеборец, който е основал младежката бригада обяснява, че идеята не е била негова.

"Група момичета се свърза с мен през 2013 г. и ме попита дали бих ги тренирал за състезание", обяснява той. "Тези момичета живят и душат това. Имат толкова много страст и решимост. В продължение на 2 месеца преди всяко състезание те идват, тренират всеки ден или през ден след училище", казва Томаш .

10-годишната Малвина вече 3 г. е част от отбора и обяснява, че на повечето момичета не им пука от липсата на момчета в бригадата.

"Момчетата са шумни и гадни", казва тя. "Сега поне имаме тишина и спокойствие. Винаги можеш да ги срещнеш другаде", отсича малката Малвина.

Да, това е така. Просто не и в това село.