Сейшелите – красивите острови с ужасен проблем с хероина

Сейшелските острови са Рай за хората, които обичат слънцето, морето и пясъка. Всяка година 360 хил. туристи пътуват до красивото кътче за почивката на живота си. Но отвъд цветните коралови рифове, частни острови, скъпи бутици, морски курорти и блясък, една малка нация се бори с епидемия в невероятни размери.

Между 5000 и 6000 души от населението на Сейшелите, което наброява 94 хил., е пристрастено към хероина. Това прави 10% от населението на островите. Те са на първо място в целия свят по употреба на хероин на глава на населението.

Джед Лесперанс е на 20 години, когато за пръв път започва да използва наркотици. Сега той е на 34.

"Започнах да пуша марихуана с приятелите си от време на време. В началото беше забавно. Но след време преминах на хероин и той започна да превзема живота ми. Пушех хероин по два-три пъти на ден, дори крадях от баба си, за да плащам за вредния си навик. Само за няколко седмици бях пристрастен“, разказва Лесперанс пред BBC.

Хероинът преминава дълъг път от Централна Азия, най-вече Афганистан, за да стигне до Сейшелите. Държавата е съставена от 115 острова, което прави границите й много трудни за охрана. Така наркотиците лесно биват доставяни.

Но вместо да обявят война на наркотиците и да направят голяма част от населението престъпници, властите в страната предприемат португалския метод за борба със зависимостите. Те обявяват пристрастяването за хронична болест, която трябва да се лекува.

Програмата започва през 2017 година, а пристрастените могат да избират между интензивна програма със стационарно лечение и детоксикация или по-лека програма, която се фокусира върху намаляване на вредите. И в двата случая записалите се получават физическа и психическа помощ.

"Засега имаме 2000 човека, които са се записали. 68% от тях вече са успешно заети“, казва  Лесперанс. Той също се възползва от тези програми. Всеки ден той се отбива в една от подвижните станции за метадон – бели ванове с медицински сестри вътре, които дават на пациентите си правилната доза от лекарството.

Десетки се нареждат пред отворените прозорци на автомобила, държейки лични карти в ръка.  Имената им, датата и времето, в което са дошли се записва в специална таблица. След това дозата метадон им се предава.
Лесперанс е чист от три месеца. Сега той работи като сладкар в петзвезден хотел на най-големият остров на Сейшелите – Махе.

"Откакто съм част от програмата, имам много повече стабилност и това ми дава воля да не се отказвам“, заявява той.

Мишел Сабъри, която помага за убеждаването на пристрастените да се включат в рехабилитационни програми, се съгласява, че „Ласперанс е съвсем различен човек".

"Когато за първи път дойде при нас, той беше много слаб и нямаше надежда. Сега е много по-здрав и може да работи всеки ден. Горди сме с това, което постигна“, казва тя.

След като получат своя метадон, много от зависимите остават да си поговорят едни с други и да споделят опит, преди да се върнат обратно на работа или у дома.

Една от добоволките е Левина Мосс. Тя също някога е била пристрастена към хероина, но е успяла да се измъкне от клопката му. Сега помага на другите да направят същото.

"Започнах да взимам хероин на 17 години. Моят приятел тогава беше дилър и никога не трябваше да плаща за наркотиците“, спомня си тя. Дълги години тя е пристрастена към дрогата, но един ден решава, че достатъчно дълго е била неин роб. Напуска приятеля си и баща на нейните деца преди 11 години и не е докосвала хероин от тогава.

"Мисля, че е важно да получаваш подкрепа от хора, които са били в подобна ситуация, защото те разбират какво е да си от другата страна. Хероиновата епидемия е заразила толкова много хора в страната ми. Най-правилното нещо е да си открит и да се изправиш срещу проблемите, които са около нас“, казва Мосс.

Заради рехабилитационните програми, хероинът на Сейшелите е поевтинял. Преди цената му е била 1000 рупи или около 73 долара. Днес е едва 30 рупи. За това дилърите трябва да се адаптират – те започват да предлагат нови наркотици, пристрастяването към които не може да се лекува с метадон.

Но от организациите, които помагат на зависимите, са категорични, че ще успеят да се адаптират и към тази опасност, която дебне иззад ъгъла.