Венеция, която не изгуби душата си, но я продаде

В продължение на 25 години Патриция Блачи живее във Венеция. Тя обожава града, често заливан от вода, заради неговата сложност и красота. Но след като през ноември домът й е сериозно засегнат от наводненията, тя решава, че е време да си тръгне.

"Не беше лесно решение. Имам силна връзка с този град и винаги съм се борила за него, казва Блачи пред The Guardian. Тя е архитект и гид на туристи. - Но вече е прекалено трудно, за да остана. Все едно живееш на лодка. Понякога водата влиза, надига се, след това се отдръпва, като прилив. Този път вълната беше още по-висока и остана в продължение на пет дни.“

Историческият център на Венеция и 11-те острова около него, на които може да се живее, са изгубили 1092 от своите жители през 2019 година. Повечето от тях отиват в други градове, но някои отлитат директно към други държави. Блачи се е насочила към Испания. Тя обмисля преместването си дълго време, но Високата вода, която потопи драстично Венеция, прелива чашата на търпението й.

Венеция, някога сърцето на могъща морска република, се изправя пред множество проблеми, които застрашават оцеляването й – надигащата се вода, обезселяването, растящите разходи за живот, липсата на жилища на достъпни цени и... лошото управление на туризма. Това е изгонило от домовете им близо 120 хил. души от началото на 50-те. По-голямата част от тях са напуснали лагуната, за да живеят на континента.

А докато във Венеция са останали да живеят 52 хил. души, евтините полети и круизните кораби водят близо 60 хил. туристи на ден в града. Докато се разхождаш през нощта, когато всички чужденци, дошли във Венеция едва за няколко часа, са си тръгнали, показва това, което администрацията не успява да спре.

"Погледнете натам, казва Блачи, посочвайки магазин за сувенири в района Сан Паоло. - Занаятчиите бяха изгонени от там, а това ги замени. Парите вземат превес. Инфраструктурата вече не е подходяща за хората, които по принцип живеят тук.“

"Венеция не изгуби душата си. Продаде я“, казва Мария Тереза Лаги. Тя е една от малкото, които държат традиционни венециански магазини в този район.

Заради това че все повече хора напускат Венеция, бе свикан референдум, петият от 1979 година насам, който да покаже дали хората желаят историческия център и островите към него да се отделят административно от Местре. И за пореден път той не бе одобрен, тъй като не получи нужните 50%, които бяха необходими за валидирането му. Но според повечето местни жители, независимостта на Венеция ще помогне на властите да установят по-добър контрол над нея.

"Последните "оцелели“ са на страната на разделението, докато преди хората бяха на страната на обединението“, казва Гилда Зазара, историк във венецианския университет.

Но за кмета на Венеция Луиджи Бруняро, проблемът не е напускането на хората, а тяхната смърт.  Между януари и октомври са регистрирани 1038 смъртни случая във Венеция и само 361 раждания. В същото време 1092 души са напуснали града, но са се регистрирали 1172 нови жителя.

Но според Матео Сечи, лидер на активистката група Venessia, числата са неверни. "Много хора идват тук, купуват си дом, получават гражданство, а след това си тръгват и отдават къщата си под наем на туристи“, обяснява той.
"Според изчисленията ни 5000 "граждани“ правят именно това“, допълва Матео.

Властите се опитват да накарат млади хора да дойдат да живеят във Венеция. За това те отделят 7,2 милиона евро за ремонта на 168 изоставени къщи в историческия център, преди да започнат да ги отдават под наем следващата година. Но същевременно липсват регулации за собствениците на домове, които ги отдават на туристи, а това пречи на хората, които искат да живеят във Венеция, да наемат дом за дълъг период от време на сносна цена.

"Това е главният ни проблем, казва заместник-кметът Лучиана Кол. - Собствениците на имоти са свободни да правят това, което си искат, но може би те трябва да са по-чувствителни към нуждите на останалите.“

Ала според местните политиците не разбират проблемите им, тъй като повечето от тях не живеят в лагуната, а на континента.

"Те са горди от това, че представляват Венеция пред света, защото е уникална и им дава престиж. Но домът на нито един от тях не се е наводнил, а краката им никога не са били мокри. Губим по 1000 души на година и ако продължим така... това ще е краят ни“, казва Джорджио Супея, директор на културната асоциация Venezia Serenissima.

Е, разбира се, и в тази история има позитивен фактор – много от онези, които напускат Венеция, се връщат, заради спокойствието (поне през зимата), липсата на коли, сплотеното общество и богатата история.

"Родителите ми напуснаха Венеция след като се ожениха и отидоха в Местре. Те си мечтаеха за чисто нов дом, на място, където има супермаркети и можеш да караш кола, споделя Мартина Каванис, която се връща във Венеция преди 20 години. - В началото хората си мислят, че тези неща са страхотни, но след това лагуната започва да им липсва.“