Безос дари $10 млрд. за природата - спечели $130 млрд., опустошавайки я

Основателят на "Амазон" Джеф Безос, най-богатият човек в света, ще дари 10 милиарда долара за борба срещу климатичните промени. Но защо само 10, след като натрупа 130, унищожавайки природата? Това се казва в коментар на Барбара Везел, публикуван от Дойче веле.

Джеф Безос очевидно не притежава никакъв усет за ирония. Обещавайки да дари 10 милиарда за опазване на околната среда, той сигурно си мисли, че е голяма работа, че е истински светец. Всъщност обаче привлича вниманието към екологичното безумие зад бизнес модела на неговия концерн „Амазон". В тази ситуация да раздаваш благотворителни подаяния си е просто нахалство. И девизът сигурно гласи: моите имения, моите яхти, моят самолет, моето дарение за природата.

Оргия на разхищението

В ход е същинска оргия на разхищението. Най-обикновен компютърен кабел се увива в десет метра хартия, стоката се уплътнява с найлонови възглавнички и се опакова в кашон от поне половин кубически метър. Ако пък съществува дори минимална опасност от счупване на стоката, тогава кашонът се уплътнява с толкова много стиропор, че можеш с него да напълниш цял ковчег.

Съотношението „стока-опаковка" обикновено е 1:10. Следва се явно принципът на максималното опаковане. Щом отвориш доставката, начаса възниква купчина боклук, който се отправя към домашната кофа за отпадъци. Дали екоорганизациите вече са изчислили каква е масата на пластмасовите отпадъци, с които Безос замърсява земята, водата и въздуха?

Така стигаме и до доставката на стоките. Всяко дистанционно за телевизора, всяка ароматизирана свещ, всяко пакетче подправки за веганската рецепта от екологичната готварска книга се доставя от товарен микробус, чийто стресиран и ниско платен шофьор първо е пътувал 30 километра от дома си до склада на „Амазон" в градската периферия, а после навърта стотина километра, за да достави изброените дреболии.

И защо е всичко това? Защото искаме новият бестселър да бъде на нощното ни шкафче още в деня на публикуването, макар че ще го прелистим едва по време на отпуската. Дали наистина трябва да придобиваме всичко начаса?

Какво му е лошото на това да си напишеш на едно листче (или в телефона) какво ти трябва и да отидеш до магазина след работа или през уикенда? Докато имаме магазини, в които можеш да пробваш, да избереш и да купиш необходимите ти неща, определено си струва усилието да се възползваме от тази възможност в името на околната среда.

А на път към магазина човек може да срещне и някой познат, да усети какво точно е времето, а защо не и да се отбие до кафенето или до местното ресторантче. Но може би вече сме станали толкова мързеливи и трудно подвижни, че предпочитаме по цял ден да се излежаваме на дивана. Ами добре, да се излежаваме тогава. Докато дойде потопът и ни отнесе заедно с всичките ни дивани.

И още: до магазина все още можеш да отидеш с градския транспорт, с велосипеда или пеша. Често пъти изобщо няма нужда да се качваш на колата. Ако навъртиш пет километра пешком, това е като да блъскаш половин час във фитнеса. (Тук изрично се извинявам на хората, които живеят в отдалечени селца и затова са принудени да се придвижват с автомобил.)

Да помислим и над това: дали наистина ни трябват всичките тези боклуци? Още една играчка за детето, още един спортен сак, още някаква дигитална джаджа, още един пуловер или туристическо яке... Хора, то вече сняг няма, а и старото туристическо яке сигурно още си го бива. Да не говорим, че гардеробът се цепи по шевовете. Затова нека най-сетне спрем да поръчваме боклуци.

Няколко съвета към г-н Безос

Да, всички ние трябва да се поосвободим от неосъзнатите мании, които ни карат да поръчваме все повече и повече стоки. Но редом с това нека дадем и няколко съвета на Джеф Безос. Вместо с щедра дарителска ръка да пръска милиарди, нека първо се погрижи за условията на труд в своите складове. Според британските синдикати в тези складове се увеличава броят на злополуките. Всички сме чували и тъжните истории за зле платени доставчици, които непрекъснато са обект и на наблюдение, и на пришпорване. Г-н Безос би могъл освен това да обяви една нова, благородна цел на своя концерн: на първо време да намали наполовина екологичните вреди, които нанася, после на една четвърт, а накрая съвсем да ги ликвидира.

Ако пък и след това му останат излишни пари, нашият милиардер би могъл да стане най-големият световен инвеститор в областта на възобновяемите енергии и развойната дейност. Всичко останало са само зелени димни завеси, пускани от един човек, който се възползва в особено голяма степен от турбо-потреблението. Човек се пита и това: дали пък на Джеф Безос, който току-що си купи къща в Калифорния за 165 милиона долара, вече не му стига натрупаното притежание? Но това е въпрос, който той може би трябва да обсъди с личния си психотерапевт.