Турция, бежанците и България: какво знаем до момента?

В двора на бежанския център в Харманли са подредени чисто нови бели фургони. Около 70 на брой с капацитет за 400 души. С тях броят на хората, които могат да бъдат настанени в центъра, нараства до 3000. В момента в бившите казарми живеят не повече от 120 души, а една трета от тях са деца, пише Дойче веле.

Какво се случва?

Но тази картина може да се промени. Турция е подслонила близо 3,7 милиона бежанци. Ако реши да даде зелена светлина за част от тях да поемат към най-развитите държави в ЕС, лагерът в Харманли вероятно бързо ще се напълни. Защото пътят на бежанците минава през две страни - Гърция и България. И някои от тях вече тръгнаха по него. Група от над 1000 човека, в т.ч. жени и деца, пое от Одрин към сухоземната граница с Гърция, а други с гумени лодки пристигнаха на гръцките острови Лесбос и Самос. Според турското издание "Daily Sabah", сред мигрантите има сирийци, иранци, иракчани, афганистанци.

Напрежението се повиши в последните дни и заради очакваната нова вълна сирийски бежанци, която този път потегля от северната сирийска провинция Идлиб. По данни на телевизия "Al Jazeera", броят на хората, които бягат от Идлиб към вътрешността на страната или към границата с Турция, е най-малко един милион. Това е около една четвърт от цялото население на Идлиб, част от което също са бежанци.

В района се водят боеве между турски военни части и сирийски правителствени войски, подкрепяни от руски сили. Тази седмица сирийски въздушен удар уби десетки турски войници. И въпреки че преди това жертви имаше и сред сирийските военни части, разгневеният турски президент Реджеп Ердоган заяви, че Турция няма да спира сирийските бежанци, поели към Европа по суша и море. А на практика това означава, че няма да спазва споразумението с ЕС. По-късно обаче Анкара отрече да има промяна на споразумението.

"Пряка заплаха за България няма"

Заради обстановката в Сирия и ситуацията с мигрантите, в понеделник (2 март) Бойко Борисов заминава за Турция. Там ще се срещне с Ердоган, с когото вчера разговаря по телефона. Според съобщението на правителствената пресслужба, в разговора премиерът отбелязал, че никоя държава не би трябвало да бъде оставена да се справя самостоятелно в ситуация. Освен това двамата споделят мнението, че "пряка заплаха за България няма".

Борисов винаги е изтъквал "перфектните отношения с Турция", както и своите приятелски връзки с Ердоган и приноса им за нулевия мигрантски натиск върху границата. "Много пъти, когато Европа е била против него, само аз съм отивал там", каза той миналата есен. Бойко Борисов бе и единственият европейски лидер, подкрепил идеята на Ердоган за зона за сигурност в Северна Сирия - "за да бъдат хората близо до родните си места". В името на тази идея турските военни извършиха множество операции в Северна Сирия. В действителност те представляваха атаки срещу кюрдите, които се изтеглиха от 30-километровата зона за сигурност. За актуалната ситуация  Борисов смята, че "все повече се засилва усещането на нашата съседка (Турция - б.а.), че трябва сама да се справя с огромния мигрантски проблем", което по думите му не е в интерес на никого.

Турският президент не за първи път плаши да "отвори шлюзовете" и да напълни Европа с бежанци. Изглежда, че сега е решил да направи контролирано изпускане. Ходът на Турция бе разчетен от анализатори като опит за натиск върху ЕС и НАТО да помогнат на Анкара в Сирия.

"Одринският" поток бежанци и мигранти (засега) подминава България. За сметка на Гърция, където премиерът Кириакос Мицотакис заяви, че няма да позволят незаконно влизане и засили сигурността по границите.

Какво правят българските власти

Все пак натиск върху българо-турската граница е имало. Вицепремиерът и министър на отбраната Красимир Каракачанов съобщи за две групи от общо 60 човека мигранти, спрени от гранична полиция в ранните часове на 28 февруари. Армията е готова да участва в охраната на границата с до 1000 души и до 140 единици техника, се разбра от изявлението му. Жандармерията бе изпратена там веднага след първите сигнали от Турция. В Гърция военни и спецчасти вече са изпратени в помощ на гранична полиция на възлови места, където натискът е най-голям - ГКПП Кастаниес и райони на река Еврос. Военни кораби са изпратени към островите.

В сравнение със ситуацията с първата вълна мигранти, днес България е много по-подготвена. По-голямата част от близо 270-те километра граница с Турция е опасана с телена мрежа, камери и сензори, които регистрират преминаване на всяко живо същество, изградена е инфраструктура, каквато не съществуваше през 2015-2016 година. Българските гранични власти разполагат с патрулни коли, микробуси с термовизьори.

В помощ на гранична полиция сега работят и офицери от Frontex (Eвропейската агенция за гранична и брегова охрана). В България има изградени центрове от отворен, но също и от затворен тип (в Любимец и в софийския квартал Бусманци), както и известен институционален капацитет по отношение на хората, търсещи убежище.

Ползите за Борисов

Опасността от нов натиск по границата ще тушира за известно време противоречията в управляващата коалиция или поне ще ги направи по-малко видими за публиката. Сега между ГЕРБ и Патриотите "ластикът се опъна", тъй като парламентът избра в Комисията за регулиране на съобщенията двама представители на ГЕРБ и един на ДПС. Пред голямата заплаха обаче демонстрацията на единение във властта е повече от необходима, така че за известно време ластиците няма да се опъват.

Новият външен проблем с бежанците, който заплашва да стане вътрешен, ще осигури на Борисов тайм аут, от който той силно се нуждае, след като облаците над главата му се сгъстиха. Причините за това са много - и заради проверката за "къщата в Барселона", и заради неразбориите с тол системата, и заради боклуците, водния сектор и безводието в Перник, и заради конфликта с президента Радев.