В Германия: Този Хитлер, той ще остане с нас до края на живота ни

Преди 75 години "Хилядолетният Райх" на Адолф Хитлер рухна. На 30 април 1945 г. фюрерът извърши самоубийство в берлинския си бункер по време на щурма на съветските войски срещу германската столица. Това откри пътя за капитулацията на нацистите седмица по-късно и за края на Втората световна война в Европа.

Но и днес Германия продължава да търси новата си роля на световната сцена, мъчи се да изживее унижението на катастрофалната война, която Хитлер разпали в Европа, бори се с ужасите на нацисткото си минало, пише ДПА.

"Това хвърля дълга сянка,- каза пред ДПА Арнд Бауеркемпер, професор по история в берлинския Свободен университет. - Нацисткото минало все още упорито преследва нас, европейците и света."

Да, десетилетия след безусловната капитулация на Германия пред съюзническите сили на 8 май, сегашните дебати за антисемитизма, расизма и възхода на десния популизъм все още се коренят в 12-годишното управление на Хитлер.

Същото се отнася и за имиграцията, за конфликтите между европейските страни и заплахата, пред която е изправен следвоенният мултилатерализъм - крайъгълният камък на модерното германско виждане за света. Този мултилатерализъм постепенно се измества от националистически програми като тази, която се опитва да наложи президентът на САЩ Доналд Тръмп.

"Този Хитлер, той ще остане с нас до края на живота ни", написа германският писател Хорст Крюгер през 1966 г. в романа си "Рухналата къща".

Дори и сега ограниченията върху всекидневния ни живот и дълбокото усещане за несигурност заради кризата с коронавируса изглежда са особено травматични за германците от по-старото поколение.

"У много възрастни хора сегашната пандемия връща спомените за нацисткото минало - каза Бауеркемпер. - Карантината и пандемията им напомнят за Втората световна война и за заплахата от смърт."

Чак през 2006 г. германците се почувстваха в състояние да покажат на света новото си уверено лице, когато за първи път след края на войната развяха своето знаме по време на организираното от тях световно първенство по футбол.

Десет години по-късно канцлерката Ангела Меркел взе спорно решение да избегне хуманитарно бедствие в Унгария, като разреши на 1 милион бежанци да дойдат в Германия - стъпка, която тя обясни с моралната и историческата отговорност на страната.

Но както Меркел по-късно откри по време на евродълговата криза през последното десетилетие, нацисткото минало на Германия лесно може да бъде използвано като оръжие срещу сегашните й лидери. Усилията й да наложи твърда фискална дисциплина на Гърция доведоха до поява на улични плакати, на които тя бе изобразена така, че да напомня за нацистите и Хитлер. А някои гръцки политически лидери отново отправиха искания към Берлин за компенсации заради безчинствата от военното време.

Много по-рано бившият германски канцлер Хелмут Кол се бе опитал да разсее страховете на европейските лидери от появата на една по-самоуверена и настъпателна Германия след един важен исторически момент - падането на Берлинската стена през 1989 г.

"Ние два пъти разгромихме германците! Сега те отново се връщат", казала британската премиерка Маргарет Тачър, цитирана от Кол в мемоарите му.

Той беше един от многото германци, които продължиха да бъдат много резервирани и бдителни по отношение на войната и национализма. "Аз изпитах нацизма като дете - каза покойният Кол в прочуто свое изявление. - Както мнозина от моето поколение, бях мотивиран от желанието да предотвратя нова война на всяка цена."

Най-дълго управлявалият след войната германски канцлер е бил на 15 години, когато генерал Алфред Йодъл от името на върховното германско командване подписа капитулацията на всички германски военни сили в щаба на върховното съюзническо командване във френския град Реймс. Единственият съюзник на Хитлер във войната - Япония, капитулира 4 месеца по-късно, през септември 1945 г.

Официалните церемонии, които трябваше да отбележат годишнината от германската капитулация на 8 май, бяха отменени заради пандемията от коронавируса. Вместо това историческите събития ще бъдат отразени във виртуална изложба под наслов "До Берлин и отвъд".

Макар че Германия редовно отбелязва мрачните годишнини от Холокоста за почитане на паметта на над 6-те милиона души, повечето от тях евреи, изтребени от нацистите, страната все още често е разтърсвана от антисемитски и крайно десни актове на тероризъм.

Мемориали за Холокоста и за годините на войната, както и еврейски церемонии често стават прицел на вандали и са осквернявани с нацистки надписи. През октомври м.г., в деня на еврейския празник Йом Кипур, въоръжен мъж се опита да щурмува синагога в източния град Хале.

Неотдавна той бе официално обвинен за двойно убийство и опит за убийство на 68 души. Деянието му според прокурорите е мотивирано от "антисемитски, расистки и ксенофобски нагласи".

А преди две години водеща фигура в крайно дясната германска партия "Алтернатива за Германия" - Александер Гауланд, пренебрежително нарече годините на нацизма "само незначителен епизод" в 1000-годишната история на страната.

Нарастват опасенията, че някои германци вече са придобили или ще придобият имунитет срещу поуките от тъмната страна в миналото на страната.

Кол почина през 2017 г. на 87 години и много от неговите съвременници постепенно напускат този свят. "Ерата на очевидците постепенно приключва", предупреди Бауеркемпер.

/БТА/