Ким – южнокореецът, който се грижи за 10 деца, избягали от Северна Корея

Епидемията от коронавирус ни затвори вкъщи, а много родители трябваше да приемат ролята на учители и да обучават децата си вкъщи. Тази задача обаче се оказва доста трудна за 45-годишният Ким Тае-Хун от Сеул, който се грижи за десет момчета от Северна Корея. Най-малкото е на 10 години, а най-голямото - на 22.

Ким се грижи за момчетата, тъй като те нямат семейство в Южна Корея. Те са напуснали Северна Корея сами или с брат или сестра. Причините да напуснат родината си без възрастен човек са няколко, а сред тях е факта, че живеят само с баба си и дядо си, които са прекалено възрастни за да преминат границата или родителите им са разделени и организирането на тежкото пътуване е много трудно.

"Родителите изпращат децата си в Южна Корея, за да им осигурят по-добър живот. Ако децата са прекалено малки, те дори бягат от Северна Корея на гърба на посредниците", обяснява Ким Тае-Хун пред BBC.

В родината му има 33 658 бегълци от Северна Корея, като 15% от тях са деца под 19-годишна възраст. От 2017 година Южна Корея е регистрирала 96 случая на деца, които прекосяват границата без родителите си.

А Ким никога не си е представял, че ще се превърне и в родител на децата от Северна Корея.

Преди 15 години той работи като издател, а през свободното си време е доброволец в Ханауон - мястото, където всички бегълци от Севера прекарват три месеца, за да се интегрират към живота в Юга. Там той среща младият Ха-Рьонг, който напуснал центъра с майка си. Тя успяла да си намери работа, но била прекалено далеч, за това се налагало да остави сина си сам. 10-годишният Ха-Рьонг помолил Ким да се грижи за него, а Ким приел задачата, която изпълнява и до днес.

В продължение на няколко години родителите на Ким прекъсват всякаква връза с него, тъй като не одобряват това, което синът им върши. Но това не го спира - той се превръща в родител за още и още деца от Северна Корея.  Момчето, което е живяло с него най-дълго е Чеол-гуанг. Той пристига в Южна Корея на Бъдни вечер 2012 г. Тогава е едва на 11 години. Първоначално Чеол се опитва да избяга от Северна Корея с майка си и сестра си, но са заловени. Него освобождават пръв, а три месеца по-късно ареста напуска и сестра му. Майка им така и не се появява повече. За това Чеол-гуанг и сестра му правят втори опит да избягат към Юга. Този път успяват.

Семейството на Ким расте, за това той създава "Групов дом".

След като още деца се оказват под крилото на Ким, той се регистрира в Министерството на здравеопазването и благосъстоянието на Южна Корея, за да създаде това, което е известно като "Групов дом" - най-малката форма на институция, която страната предлага за децата без родители и настойници.

"Но момчетата го възприемат като истински дом, не институция", казва Ким. А родителите му, в крайна сметка, приемат решението му и сега са сред най-пламенните му привърженици. Дори третират момчетата като собствени внуци.

Едно от момчетата, 15-годишният Геум-сонг, пристига в Южна Корея преди година. Севернокорейският му акцент още личи докато признава, че първоначално се е страхувал от Ким: "Помислих си, че е лош човек, тъй като имаше голям корем, а хората с големи кореми в Северна Корея обикновено са високопоставени служители", казва срамежливо той.

За Ким най-голямото предизвикателство е логистиката, но той се справя с всичко сам. 

"Най-труден е пазарът. Те са момчета, които тепърва растат и ядат много. Пълня количката си с огромно количество храна, но тя свършва точно за ден", казва мъжът. Храната се съхранява в шест хладилника, две миялни машини работят по цял ден, а Ким трябва да чисти къщата абсолютно всеки ден. Но той не моли момчетата за помощ. Най-важното за него е те да се развиват като личности.

"Не ги моля за нищо друго, освен да имат прилични маниери. Така бях отгледан от родителите си", категоричен е Ким. Работата е толкова много, че кореецът не може да се занимава с нищо друго, но получава държавни и корпоративни помощи. Ала Ким не се чувства добре взимайки пари от държавата, за това си отворил собствено кафе в опит да придобие малко финансова независимост.

Финансите не са толкова голям проблем за Ким и момчетата, колкото предразсъдъците спрямо бегълците от Северна Корея.

През годините Ким е трябвало да се мести много пъти от дом в дом. Причините са били нарастващите наеми и нуждата от повече място с увеличаването на броя на децата, за които се грижи. Но почти винаги е срещал недружелюбно отношение от страна на хората.

"Хората винаги научаваха, че сме се преместили в сградата им. Някои от тях дори ми изпращаха съобщения, че бегълците от Северна Корея трябва да живеят по-дискретно", разказва той. Домът му дори е посещаван от полицията, след като съученик на едно от момчетата, което преди е живяло при Ким, заявило, че то е шпионин на Северна Корея.

Разбира се, това е единичен случай. Но често южнокорейците се подиграват на децата от Севера, особено когато те тръгнат на училище за първи път. Наричат ги "копелета, които предизвикват война".

"Когато южнокорейците чуят, че има дете от Северна Корея, започват да ги унижават и да са враждебни към тях. А това е тъжно, тъй като децата ми са още тийнейджъри и не трябва да се гледа на тях в политически аспект", казва Ким. Всъщност една от главните причини дезертьорите от Северна Корея да напускат училищата са именно обидите. А според Ким е много важно децата му да имат приятели тук, за да могат да се интегрират по-добре.

Преди седем години едно от момчетата на Ким решило да се кандидатира за президент на класа. Учителят му се обадил на Ким, за да изрази притеснението си, че това може да има травматични последици за момчето. Но мъжът бил категоричен - то щяло да бъде още по-наранено, ако разбере, че класният му ръководител се е обадил. Въпреки предразсъдъците, учениците гласували и момчето станало президент на класа.

В обикновен ден децата на Ким са или на училище, или в университета, но COVID-19 ги принуди да учат у дома. Това далеч не е лесна задача за родителя, който трябва да помага на всички тях и най-вече на малкия Геум Сонг, който все още не е свикнал с Южна Корея. В стаята на втория етаж, където момчетата учат, е шумно. Всички учат със слушалки в ушите. Но момчетата имат амбиции за бъдещето - те искат да станат комикс артисти, архитекти, атлети. Ха-Рьонг, десетгодишното момче, което първо помоли за помощта му, вече е напунало дома му и е студент. Учи последна година социология. 

Но каквото и да се случи в бъдеще, Ким е категоричен, че вратите му винаги ще бъдат отворени.

"Ние ще продължаваме да сме семейство", казва той.