Стана ли Китай по-смел след края на коронавирус кризата?

Спомняте ли си празните улици в Китай или как целият свят бе вперил очи в азиатската държава, докато тя се справяше с епидемията от коронавирус?

Тези картини сякаш са част от далечното минало, когато COVID-19 бе проблем само на Китай. Тогава дори изглеждаше, че властта в страната е застрашена, тъй като много хора я обвиняваха за това, че е скрила информация в първите дни на епидемията.

Но сега Китай отново се върна и изглежда така, сякаш няма да остави този момент на глобална криза да бъде прахосан. Въпросът е - стана ли по-смела държавата след COVID-19? 

През февруари социалните мрежи в Китай бяха изпълнени с гняв заради начина, по който държавата се справя с епидемията от коронавирус. Не можеше да се избегне и съмнението, че нещо остава скрито от народа и от света. Няколко лекари, които се опитаха да предупредят за опасния вирус, бяха арестувани и цензурирани. По-късно някои от тях починаха от COVID-19. През това време изчезваха и журналисти, които предаваха на живо от Ухан.

Без съмнение моментът бе деликатен за Комунистическата партия в Китай.

"Но няколко седмици по-късно ситуацията се промени. Коронавирусът се превърна в глобална пандемия, а Китай искаше всички да видят, че сега ще се притече на помощ", казва дипломатическият коренспондент на BBC Пол Адамс.

Когато САЩ спря финансирането на СЗО, Си Дзипин се намеси и обеща, че ще даде 2 милиарда долара на организацията, за да могат всички държави да се справят с кризата. Но сега Китай е на преден план не само в борбата срещу COVID-19. Страната избра точно този момент, за да въведе нов закон за сигурността в Хонконг. А протестите там отново започнаха.

"Навярно властите в Китай си мислят, че света ще е прекалено зает, за да реагира на случващото се", казва Адамс.

"Онези, които би трябвало да защитят Хонконг, бяха на колене заради COVID-19 и зависеха от Китай за доставките на защитни медицински средства. Международната обстановка бе перфектна за правителството, което искаше да притисне Хонконг по-силно. Те се възползваха от това", обяснява проф. Стийв Цанг, директор на Китайския институт SOAS. И все пак действията на Китай в Хонконг предизвикаха международен отзвук. Но Пекин показа силата си и другаде.

Китай настъпва и в Южнокитайско море като през април властите обявиха, че създават нови два административни окръга на острови, където се строят нови военни бази. Още по-навътре в морето Китай тормозеше петролен танкер от Малайзия. Това е част от намеренията на Китай да спре Малайзия и Виетнам да създадат свои собствени проекти за добив на петрол и газ. Старите вражди по границата с Индия също се подновиха.

Нито един от тези проблеми не е нов. Но защо Китай си мисли, че сега има повече свобода да действа?

"Не се дължи само на това, че всички останали са разсеяни заради здравната криза. Силите на всички останали също така са и отслабени. По-голямата част от света бе опустошена от COVID-19, а Китай излезе от кризата по-добре и по-бързо заради светкавичните си действия. Разбира се, че страната ще се възползва от това. Защо не би го направила?", казва проф. Стийв Цанг.