Лекар: Северна Корея е истински музей на вирусите!

В Северна Корея няма коронавирус, твърдят в Пхенян. Така ли е? Дойче Веле разговаря с лекар, който е избягал от Северна Корея. Той твърди друго.

Докато лекувал пациентите си в Северна Корея, неврологът Чой Чун Хун трябвало сам да си купува необходимите материали за защита от инфекции като предпазни маски и ръкавици. През 2002/2003 г. той се грижел за пациенти с тежък остър респираторен синдром (ТОРС), но не разполагал с нищо друго, освен с един обикновен термометър, разказва той пред Дойче веле. Няма как да се провери достоверността на неговите думи, но те се припокриват с много други изказвания от Северна Корея.

Чой: Чиста пропаганда

Неврологът Чой избягал от там през 2012 година. Дотогава работел в Център за борба с епидемията в североизточната част на страната. Днес той работи в университета на южнокорейския град Седжон. Според него официалните съобщения от Пхенян, гласящи, че в Северна Корея няма нито един случай на коронавирус, са чиста пропаганда.

Той припомня, че 1400-километровата граница на страната с Китай остана отворена до края на януари. Именно тогава коронавирусът е проникнал в КНДР, убеден е медикът. "Вън от съмнение е, че в Северна Корея има хора, починали от COVID-19", казва той и добавя, че в тази страна хората преди са умирали и от много по-невинни вируси. "Северна Корея е истински музей на вирусите", казва неврологът.

Твърденията от Пхенян, че властите не са допуснали вируса да нахлуе в страната, не го учудват: "Те не желаят да покажат на целия свят колко слаба е севернокорейската система на здравеопазване". А става дума и за нещо много по-съществено: "Когато се разбере, че здравеопазването в страната не може да се справи с лечението на болните, хората ще загубят доверието си в правителството и това ще означава, че системата не е безупречна", казва лекарят.

В действителност севернокорейските държавни медии обширно информират за пандемията, като основното послание гласи, че държавното ръководство прави всичко възможно, за да защити населението. Трябва да се отбележи, че властите отначало взеха радикални мерки - още през януари затвориха границите за чужденци и отмениха всички занятия в училищата и университетите.

В средата на август обаче повечето мерки бяха отменени. По данни на университета "Джонс Хопкинс" в КНДР няма официални данни за наличие на хора, заразени с коронавирус.

По думите на доктор Чой севернокорейските медици разполагат с добра професионална квалификация и са в състояние да разпознаят случаите на COVID-19 по типичните му симптоми. "Само че там не са в състояние официално да потвърдят диагнозата поради липсата на съответна медицинска екипировка", обяснява лекарят. В страната има не само недостиг на тестове за коронавирус. "В болниците и до ден-днешен се случва да спира електричеството, а понякога дори и водата", разказва Чой и подчертава, че има генерални проблеми с инфраструктурата.

До хората в КНДР достигат твърде малко помощи

Доставките на хуманитарни помощи за КНДР са сложни не само поради затворените граници, но и поради мащабните санкции, приети от Съвета за сигурност на ООН.

"Лекари без граници" са една от малкото организации, на които досега бе разрешено да оказват помощ в Северна Корея. А единствената организация, която има достъп до всички провинции, е севернокорейският Червен кръст, казва Антъни Балмейн от Международната организация на Червения кръст и Червения полумесец.

Техни служители заедно с 43 000 доброволци и представители на властите обикаляли из цялата страна, за да обясняват на хората как да се предпазват от COVID-19. По данни на Балмейн в началото на юли севернокорейският Червен кръст е получил 10 000 теста за коронавирус, както и термометри с инфрачервени лъчи, специални предпазни маски, както и операционни предпазни маски, шлемове, защитни облекла и очила, които би трябвало да се разпределят из цялата страна.

Д-р Чой Чун Хун се съмнява, че разпределението ще е справедливо, защото разликите между столицата и останалата част от страната са твърде големи. "Преобладаващата част от екипировката обикновено отива за клиниките в Пхенян", казва той. За лекарите в провинцията често остава само онова, с което самият д-р Чой е разполагал - по един термометър.