След като целият свят бе затворен у дома заради пандемията от COVID-19, въздухът на места се изчисти, каналите във Венеция станаха по-бистри, диви животни започнаха да обикалят из градовете. Но ако сме си мислили, че затварянето на икономиките ще спомогне да се намали драстично глобалният ни въглероден отпечатък и ще спре глобалното затопляне, то жестоко сме грешали. Чистите води и въздух дадоха фалшива надежда, че най-лошите последици от промените в климата ще бъдат смекчени.

Но не се случи точно така

През последните седмици новините относно умиращата ни Земя се увеличават. В началото на седмицата научихме, че огромни ледници са се откъснали от Гренландия и Антарктика, повишавайки нивото на световния океан и заплашвайки живота на милиони хора, живеещи в крайбрежните райони. А през това време свирепи пожари бушуват в САЩ, подхранвани от горещи, сухи ветрове. Милиони хора трябваше да се евакуират, дузина изгубиха живота си, а въздухът стана опасен за дишане. Небето се обагри в оранжеви краски, наподобяващо това от дистопията Blade Runner, димът достигна чак до Европа.

И ако това не е достатъчно, в Атлантическият океан тече най-натовареният ураганен сезон, подхранен от топлата повърхност на морската вода.

Бурята Сали, която удари крайбрежието като ураган от втора категория бе само една от пет бури, които се бяха сформирали в Атлантика в понеделник - феномен, който не е наблюдаван от 50 години.

Всички тези екстремни метеорологични събития могат да бъдат свързани с глобалното затопляне, причинено от повишаване на нивата на въглероден диоксид и други парникови газове, улавящи топлината в атмосферата, причинена от изгарянето на твърди горива.

Те са мрачно напомняне, че светът има много по-голяма екзистенциална криза от COVID-19. И ще са необходими много повече от няколко месеца без въздушен транспорт и пътуване с кола, за да я спрем.

"Климатичните промени не спират заради карантината“, казва Илън Келман, професор по риск, устойчивост и глобално здраве в Университетския колеж в Лондон пред CNN. 

Промените в климата предизвикват екстремно време. Но Доналд Тръмп не вярва в това

По-рано тази седмица президентът на САЩ се усъмни дали климатичните промени стоят зад пламъците, бушуващи по цялото Западното крайбрежие - въпреки научните доказателства, доказващи, че глобалното затопляне увеличава риска от горски пожари. Тръмп също така твърди, че атмосферата е започнала да се охлажда.

От президент, който в миналото е наричал глобалното затопляне "измама", това е поредното изявление, отразяващо неговото невежество относно промените в климата. Помолен да коментира изказванията на Тръмп, климатологът от Империал Колидж в Лондон Джоери Рогел, водещ автор на докладите на Междуправителствената група по климатичните промени към ООН, заявява, че не е сигурен как да го направи.

"Разбира се, ние сме в Северното полукълбо, така че сега навлизаме в есента, а след това ще бъде зима, така че да -  отново ще бъде по-хладно. Но не, това избощо не е свързано с изменението на климата", каза Рогел. Вместо това става въпрос за дългосрочни тенденции. Тенденциите, които показват, че нашата планета изобщо не се охлажда. Всъщност става все по-горещо и то страшно бързо.

"IPCC установи, че планетата ще продължи да се затопля, докато излъчваме въглероден диоксид в атмосферата и в момента, дори и по време на COVID-19, ние все още отделяме милиарди тонове", добавя експертът. Учените са съгласни, че промените в климата водят до повишаване на средните глобални температури, а това води до променящи се  климатични условия в целия свят - колко топло е, колко е сухо, колко валежи падат.

Вземете например горските пожари. Съществуват много доказателства, че изменението на климата води до "условия за подпалване" - много продължителни сухи и топли периоди. Поради това, когато пожарите пламнат, те горят по-интензивно и обхващат по-широки области.

Но не само въздухът се е затоплил. По-топъл е станал и световният океан. Тази топлина подхранва ураганите, които в резултат на това стават все по-мощни и по-интензивни. Учените казват, че по-топлите океани и атмосфера също са виновни за топенето на ледените покривки и разпада на ледниците.

Затварянето на икономиките не е довело до пробив в борбата с промените в климата

Глобалното затопляне и екстремните метеорологични събития, които наблюдаваме днес, са резултат от цялата Индустриална революция. Така че, дори и нивата на въглероден диоксид да спаднат на годишна база, както се случи благодарение на пандемията, планетата все пак ще продължи да се затопля.

Съгласно Парижкото споразумение от 2015 г. за климата, страните се ангажираха да намалят своя въглероден отпечатък и да се опитат да задържат затоплянето на атмосферата с до 2 градуса по Целзий - 1,5 по Целзий в по-добрия случай - за да избегнат най-лошите последствия от промените в климата. През 2017 година Доналд Тръмп обяви, че САЩ ще се оттеглят от това споразумение.

Постигането на тази цел означава намаляване на годишните емисии наполовина до 2030 г. - и след това тяхното свеждане до нула в рамките на още 20 години. И дори тогава светът няма да спре климатичните промени, а само ще спре влошаването на ситуацията.

Рогел, който изучава въздействието на COVID-19 върху климата, описва блокирането на света като "временно премигване" на радара.

"Хората са направили огромна жертва, жертвали са социалния си живот, семейните си взаимодействия, мобилността си и т.н. И емисиите са намалели доста значително поради това. Но също така виждаме, че тези намаления на емисиите са много временни", каза Рогел, добавяйки, че излъчването на вредни емисии отново се покачва.

"И защо е така? Защото този спад на емисиите е резултат от промяна или намаляване на нашата дейност, но не и причина за някаква структурна промяна в начина, по който всъщност работи нашето общество", обяснява той.

Това ще изисква дългосрочен преход и трансформация на нашето общество към нисковъглеродна и възобновяема енергия. Ще ни трябва пълна промяна - от начина, по който се придвижваме, до начина, по който генерираме енергия.

Келман, чиято книга "Бедствие по избор" разглежда как нашите действия превръщат природните опасности в катастрофи, казва, че макар че карантината може да не е оказала голямо влияние върху смекчаването на климатичната криза в дългосрочен план, тя все пак е доказала, че промяната е възможна.

"От дълго време ни казват, че промяната на обществото за една нощ не е възможна. Това, което спирането на икономиките ни показа, е, че е възможно", казва Келман, но предупреждава, че налагането на блокади не е устойчиво решение за ограничаване на изменението на климата, посочвайки икономическите и социалните щети, които нанесе.

"Това до известна степен беше пробна проверка на положителните и отрицателните страни, възможностите и вредите. Това, което трябва да гарантираме, е, че помагаме на хората, създаваме работни места, подкрепяме поминъка си, но в същото време да намалим всички форми на потребление. И това не трябва да се случва за една нощ."