ГЕРБ и БСП вървят наравно, но губят подкрепа, ДБ в застой

Новата политическа ситуация в страната е довела до спад в подкрепата в двете основни партии ГЕРБ и БСП. По-голям е той при управляващата партия – най-вече между юли и август, сочат резултатите от социологическо проучване на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 1 и 9 октомври 2020 г. сред 803 души по метода "лице в лице".

Социолозите отчитат, че желанието за предсрочни избори остава високо, но то не расте в последния месец.

Днес подкрепата за основните формации е останала по-ниска от преди и е на практика еднаква при БСП и ГЕРБ. Така се е заличил и авансът, който ГЕРБ имаше преди това, отчитат от "Галъп".

Според данните БСП и ГЕРБ се движат в последните три месеца на нива от около 13-15% от всички имащи право на глас в открит въпрос, докато преди началото на протестите се движеха между 18 и 22% с превес на ГЕРБ. В момента БСП има декларативна подкрепа от 13,5%, а ГЕРБ – от 13%.
 
За отбелязване е, че расте броят на отговорите от типа "няма да гласувам" или "не подкрепям никого" (до общо 37,6% през този месец). Това означава, че случващото се в страната засега по-скоро отдалечава хората от политиката въобще, смятат социолозите. Затова има и търсене за „трети вариант“ – негласуване или гласуване за извънпарламентарни и нови формации. На това се дължи и високият резултат, а може би дори и продължаващ ръст, на "Има такъв народ" – до 8,6% от всички имащи право на глас през този месец.
 
ДПС остава стабилно, като в този месец е на ниво 6,9% от всички имащи право на глас.
 
Според „Галъп“ „Демократична България“ е взела още през лятото „стъпало“ нагоре, от традиционните си 2-3% от всички имащи право на глас, до близо 6% в края на лятото. На този етап обаче този процес не продължава нагоре и сега дори показва белези на ерозия до 5% през октомври.

Другата протестна формация – мрежата около Мая Манолова, сега се движи по ръба с 2,5% от всички имащи право на глас в открит въпрос, което прави сектор от около 140 хиляди потенциални гласа. Важно обстоятелство при Манолова е, че пролетта и лятото на практика съвпаднаха със самото създаване на нейната мрежа. Успехът зависи от възможността за нейното разширяване, смятат социолозите.

Обединените патриоти също остават на ръба за влизане в НС и засега като че ли не са претърпели нова сериозна щета от протеста. През октомври те имат 2,3%, или около 130 хиляди потенциални гласове, което е около бариерата на последните избори за Народно събрание. "Воля" също не се е повлияла особено – партията се движи на константни нива, при които самостоятелното влизане в НС би било трудно, ако изборите са днес. През октомври „Воля“ е с 1,8% или потенциал от близо 100 хиляди гласа.

От "Галъп" отчитат, че в калкулацията на гласове решаващо значение ще окаже финалния спринт, който различните формации могат да направят. На този етап обаче 7 формации имат перспектива да са в следващия парламент, като две от тях са около ръба.
 
От данните става ясно още, че искането за предсрочни избори се споделяше в началото на протеста от над 40%, но повече от 50% бяха против. В началото на август обаче, след най-горещата фаза на протести, искането за предсрочни избори надделя и стигна до една втора „за“ срещу една трета „против“. През септември и октомври се стабилизира в съотношение две към едно. И тук няма продължаващ ръст, но няма и осезаем спад, отчитат социолозите.
 
Колкото до самите избори, към този момент, надделяват онези, които смятат, че те не се очертават свободни и честни. 19,2% очакват изборите да бъдат свободни и честни, но 52,6% смятат обратното. Останалите се колебаят.

Сред скептиците личат най-вече привърженици на опозиционни формации.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.