Гробът, който осъмва с надписа "Неосъден!". Кой е "Малкият Химлер"?

Един гроб в Бон редовно осъмва с надписа "Неосъден!". Там е погребан бившият високопоставен нацист Вилхелм Копе. Кой е той и защо не е осъден, макар да носи вина за избиването на десетки хиляди поляци?

Разходите по поддържането на гроба на Вилхелм Копе в Бон са поети от неговите внучки Александра фон Ротберг и Беатрикс Хофман. Те знаят за престъпленията, извършени от някогашния началник на СС и на полицията. Преди 20 години започнали да търсят информация и стигнали до шокиращи разкрития, признават те пред Дойче Веле.

Кариерата

Копе е роден през 1896-а година, преди Втората световна война е търговец в Хамбург. Много преди Хитлер да дойде на власт, той става член на Националсоциалистическата работническа партия и на елитните нацистки военни части, а през 1933-а година е избран и за депутат в Райхстага.

През 1939-а година Копе получава още по-важна функция: "малкият Химлер", както в нацистка Германия наричали висшите полицейски и СС-началници, е назначен за шеф на сигурността в окупирана Полша. Със семейството си се премества в Познан и през следващите години отговаря за почти всяко престъпление, извършено по време на нацистката окупация. Копе е много усърден в работата си и колегите му започват да го наричат "дивият Копе". Самият Хайнрих Химлер, райхсфюрер и шеф на СС и на полицията, оценява високо неговия особено брутален подход при унищожаването на евреите и принудителните изселвания в Полша.

Копе разпорежда множество публични екзекуции. Като например в село Тухорза, където заставя 200 от жителите на селото да присъстват на обесването на 15 поляци, осъдени за убийството на германски полицай. В действителност никой от убитите нямал нищо общо със смъртта на полицая. Освен това - в отговор на акциите на полската съпротива - издава заповед всеки ден да бъдат разстрелвани по 50 поляци - на улицата, без съд и присъда. През 1944-а година срещу него е извършен опит за покушение.

Докато Вилхелм Копе ръководи апарата по сигурността в окупирана Полша, семейството му - жена му Кете и двете им деца Урсула и Манфред, водят охолен живот в една вила в Познан. Дали са знаели какво се случва около тях?

Вторият живот на семейство Копе

Още преди капитулацията на Германия на 8 май 1945-а година, семейството започва нов живот: през април Вилхелм се сдобива с нов паспорт с фамилното име на съпругата си - Ломан, с фалшива рождена дата и родно място. Променено е и името на сина му, а пред властите Кете използва друго свое моминско име - Юнеман, обявявайки съпруга си за мъртъв. Преместват се да живеят близо до Хановер, разделени на 15 километра един от друг, преструвайки се, че нищо не ги свързва. Копе, който вече се нарича Ломан, започва отново работа в търговията.

Маскировката функционира и след няколко години семейството вече се чувства напълно сигурно. Преместват се в Бон, а през 1952-а година Вилхелм започва работа в шоколадовата фабрика "Trumpf" в Аахен. Осем години по-късно става неин директор. Впоследствие казва, че никой от колегите му не е знаел за неговото нацистко минало.

Съпругата му Кете пък влиза в аристократичните среди - благодарение и на дъщеря си Урсула, която се омъжва за граф.

До процес така и не се стига

В началото на 60-те години Вилхелм Копе е разкрит и прекарва две години в предварителния арест. Излиза обаче на свобода, след като една банка плаща гаранцията му от 50 хиляди германски марки. Синът му Манфред, който междувременно е станал адвокат, поема защитата му и започва да събира доказателства за неговата невинност.

Копе е обвинен в подпомогането и насърчаването на убийства, включително за смъртта на 145 хиляди души в концентрационния лагер Хелмно, както и за съучастие в избиването на 1558 психично болни пациенти в град Джялдово. Но до процес така и не се стига, тъй като обвиняемият си изважда свидетелство, че страда от нарушено кръвообращение, високо кръвно налягане и атеросклероза. Лекарите пишат и, че пациентът трябва през повечето време да е на легло. През август 1966-а прокуратурата в Бон прекратява съдебното производство. Копе умира през 1975-а на 79-годишна възраст.

Манфред, синът на Вилхелм Копе, става известен юрист и през 60-те години е сред адвокатите, пледиращи за даване на амнистия на бившите нацистки престъпници. По-късно оглавява Германското дружество за икономическо сътрудничество. Умира в психиатрична клиника, като обстоятелствата около неговата смърт не са съвсем изяснени - самоубийството не се изключва. Манфред е погребан в същия гроб, в който преди това е положен баща му.

Пред ДВ племенницата на Манфред и внучка на Вилхелм Копе - Александра фон Ротберг - разказва за едно посещение при майка си Урсула преди около 15 години. "Беше привечер, майка ми плачеше пред телевизора - излъчваха филм за Холокоста. "Беше толкова ужасно", повтори тя на няколко пъти, без да има предвид филма по телевизията - имаше предвид нещо много повече", казва Александра.

Няколко години по-късно Урсула заболява от деменция. А дъщерите ѝ се питат дали нейното заболяване не е свързано по някакъв начин с миналото. И дали не е бягство от действителността, насочено към забравата? Смъртта я застига през 2017-а година.