Мария Колесникова - символът на свободата в Беларус на Лукашенко

Преди една година силите за сигурност на Беларус се опитаха да се отърват от Мария Колесникова. Но опозиционната активистка отказа да напусне страната, разкъса паспорта си на границата и го изхвърли през прозореца на колата.

"Цяла година те се опитваха да ме накарат да съжалявам за това, което направих", казва тя пред BBC в първото си интервю, откакто бе осъдена миналия месец за заговор за завземане на властта. "Била съм в горещи и след това в студени килии, без въздух или светлина, без хора. Цяла година без нищо."

Колесникова е един от най-видните политически затворници в Беларус, които бяха заловени след масовите протести, обхванали цялата страна, заради дискредитираната победа на президента Александър Лукашенко през 2020 г.

Мнозина бяха жестоко бити, докато някои бяха принудени да избягат извън граница, тъй като Лукашенко, който е на власт от 1994 г., се опита да смаже всички, които не мислят като него.

"Знаех, че ако не ме убият, със сигурност ще ме вкарат в затвора", казва Колесникова за момента, в който се е съпротивлявала на депортирането, в писмени отговори на въпроси, предадени от семейството й. "Тези, които обслужват тази система, не оставиха под съмнение това. Но не съжалявам за нищо и бих направила същото отново."

"Никой от нас не е свободен"

Актът да разкъса паспорта си и да остане в страната й донесе статут на герой сред протестиращите. Но също така й  осигури 11-годишна присъда.

Колесникова нарече делото срещу себе си "абсурдно", като се аргументира, че нейната цел да внесе "положителна промяна" в Беларус просто се е оказала твърде популярна, за да могат властите да я понесат.

Гигантските протести, които избухнаха след изборите през август миналата година, бяха потушени от полицията. Има и ясни доказателства, че са използвали изтезания срещу опозиционерите. Имаше и масови арести: правозащитната организация "Вясна" досега е преброила повече от 700 политически затворници, включително няколко свои членове.

"Единственото ми съжаление е, че беларусите се страхуват, че никой от нас не е свободен", пише Колесникова от собствената си затворническа килия. "Съжалявам също, че има хора, които извършват ужасяващи престъпления срещу други хора, срещу собствената им природа. Срещу самия живот."

Символ на свободата

Мария Колесникова, която е класическа флейтистка, влезе в политиката, за да агитира за Виктор Бабарико - банкер, който се опита да участва в президентските избори през 2020 г. Но когато той беше арестуван, тя се обедини със Светлана Тихановская, която се включи в надпреварата и стана изненадващ хит сред избирателите, след като собственият й съпруг беше хвърлен в затвора.

Жените се превърнаха в лице на съпротива срещу четвъртвековния режим на Лукашенко, и лидери на внезапно освободеното искане за промяна.

Но Тихановская скоро трябваше да избяга от страната, за да бъде в безопасност. След това Колесникова беше вкарана в микробус в Минск от неизвестни мъже и изчезна. Този август тя беше осъдена по време на закрит процес заедно с опозиционния адвокат Максим Знак.

"Затворът е гнусно място"

Домът й сега е килия с размери 2,5 м х 3,5 м с "две легла, тоалетна, умивалник, телевизор, чайник, чаша, купа, маса, пейка и изглед към небето през решетките на прозорците".  Активистката казва, че дворът в затвора е също толкова малък, но тя го обикаля всеки ден по 50 минути.

Колесникова  прекарва останалото време в четене, изучаване на английски и немски език и пише до 200 писма на месец. Тя си позволява само една нотка на оплакване: "всички пушат навсякъде", което е лошо за дробовете й като флейтист.

А музикалното й минало е именно това, което крепи Колесникова зад решетките.

"Класическите музиканти развиват един вид военна дисциплина и сила през всичките си години на репетиции", пише тя, казвайки, че се е адаптирала към новото си съществуване "за миг и без проблем".

"Затворът е гнусно място. Но тук се чувствам като свободен и щастлив човек", споделя тя. "Знам колко хора се грижат за мен и мислят за мен. Това ми дава невероятна сила да продължа. И със сигурност знам, че доброто ще триумфира."

Усмихнатата активистка

Тази слънчева личност е станала известна в Беларус.

По време на протестите флейтистката, която се превърна в активистка, изглежда се усмихваше постоянно, независимо от напрежението, яркочервените й устни и бледо-русата коса съвпадат с цветовете на флага на опозицията.

Други, включително Тихановская, говорят за "захранване" с нейната огромна енергия, ентусиазъм и смелост.

"Когато си спомня истинската причина, поради която властите и техните джобни съдилища всъщност осъдиха Максим и мен на такива условия, ми става по-лесно да дишам и съм по-весела", пише Колесникова, но признава, че "не е развълнувана" от перспективата да стои толкова дълго зад решетките.

"Истинският заговор за завземане на властта е осъществен от режима на Александър Лукашенко", твърди тя. "Искахме положителна промяна в страната и го постигнахме. Не се учудвам, че този режим смята, че е престъпление."

Никакви илюзии

Бившият адвокат на Колесникова, която сега е лишена от статута си като другите, които я защитаваха, казва пред BBC, че целият процес е имал за цел да изолира двойката от обществото.

Самата активистка е на мнение, че сега беларусите вече "нямат илюзии" относно справедливите съдилища в страната.

"Доверието в държавните институции е унищожено", пише тя. "Всички разбират отлично, че няма независими съдилища или съдии... те служат на режима."

Нейните поддръжници не вярват, че тя ще излежи пълната си присъда: те твърдят, че политическите промени ще дойдат в Беларус по-скоро, въпреки бруталното отблъскване от страна на властите. Колесникова таи същата надежда.

Попитана за танца й в деня на откриване на съдебния процес, тя отговаря, че е "по-добре да танцуваш, отколкото да страдаш".

"Те могат да ни затворят в затвора, да ни скрият далеч от хората", пише Колесникова. "Но всичко това - заедно със страха, омразата и оковите им - ще бъде разбито от нашите песни и смях, нашите танци и нашата любов."